Базовият лагер на Еверест се намира на около 5300 метра надморска височина и очакванията са условията да са базови и като за място, на което има единствено лед и камъни.
Но не е точно така. В сезона за изкачване на връх Еверест - през април и май, базовият лагер от южната, непалска страна, се превръща в малък град от палатки.
Оттам минават хиляди - годишно до 40 000 души стигат до тази част на Хималаите, а населението на лагера в пикови дни е няколко хиляди души.
Далеч не всички "гости" са алпинисти, тръгнали към най-високия връх на планетата или хора от агенциите, които ги придружават. Огромният брой посетители са хора, за които Базовият лагер е крайна, а не начална точка на трека. Те стигат до лагера, стоят за кратко и се връщат надолу, без да нощуват.
Тези, които бивакуват там и атакуват връх Еверест също не се малко.
Сезон 2026 беше рекорден с над 1000 души, стигнали до най-високата точка на планетата.
Именно за част от тях - клиентите на по-скъпите агенции за високопланински експедиции, Базовият лагер осигурява неподозиран комфорт. Палатки за хранене с отопление, легла, кухни с шеф-готвачи, италианско еспресо, телевизия, топли душове, ток, wi-fi, лекар, тоалетни.
Това обаче има своя екологична цена и крайните последици от бързото топене на ледници в Хималаите са видни - макар и извън района на Еверест. Именно срутване на огромна маса лед и скали от глетчер и основата му причини безпрецедентното наводнение в Непал и Тибет с вече над 900 жертви и около 4800 души в неизвестност.
Базовият лагер на Еверест се намира върху ледника Кхумбу и скорошно проучване показва, че за топенето му влияние оказва и палатковият лагер там.
Според изследователите от Американска геоложка служба и от Министерството за управление на земята на Непал, увеличеното човешко присъствие генерира енергия, достатъчна от глетчера да изчезват около 2500 тона лед и сняг всяка пролет. Учените анализират два фактора - енергията, произведена от използването на пропан-бутан, керосин и бензин за готвене, отопление и ток, както и топлината, генерирана от отделянето на човешка урина.
Проучването е върху данни от пролетта на 2023 г. и изкопаемите горива, използвани за 1600 палатки, и е публикувано в сп Regional Envoirmental Change.
Става дума за 824 бутилки пропан-бутан, почти 19 000 литра керосин и над 5000 литра бензин, които създават топлина при изгарянето си. Към това обаче се добавя шокиращият отпечатък на 6000 литра урина, генерирана дневно от хората, които обитават Базовия лагер. Само топлината от "малката нужда" води до енергия за топенето на 154 тона лед от Кхумбу годишно.
Общо и урината, и горивата, генерират близо 850 000 мегаджаула енергия, която може да разтопи около 2492 тона лед и сняг - колкото да напълни басейн с олимпийски размери.
"Ако пиеш повече вода, трябва и да я изкараш", пояснява сериозното количество урина Кхим Лал Гаутам - водещият автор на проучването от Министерството на управлението на земята на Непал, цитиран от "Ню Йорк Таймс". Приемът на огромни количества вода е основно изискване за адаптация към голямата надморска височина, и на 5000 метра много алпинисти приемат 3-4 литра дневно, и дори повече.
Макар че за около 2000 "богати" алпинисти и персонала около тях в Базовия лагер има осигурени тоалетни с резервоари, чието съдържание се извозва по-надолу и не остава върху ледника, повечето хора ходят по малка нужда на самия глетчер.
По принцип от няколко години в района на Еверест над Базовия лагер има правило изпражненията да се прибират в специални торбички и да се носят до по-ниското. На подобно височина обаче не е толкова лесно да се контролира спазването на изискването.
Малката нужда се осъществява или в бутилки нощем, които се изпразват на определени за целта места, или - по време на преходи - встрани от пътеката.
Откритията не са изненадващи, а и урината има по-малко влияние върху топенето, отколкото горивото, използвано за отопление, готвене и осветление, коментира д-р Судийп Тхакури от Университета в Трибхуван - климатичен учен и съавтор на проучването.
За него са съпоставени данните за използваното гориво на Базовия лагер през 2023 г. и сателитни данни от 90-те години на миналия век до 2023 г., с които се проследява промяната в температурата на ледника. Авторите установяват, че на повърхността в района на Базовия лагер тя се е повишавала ежегодно около 2 пъти по-бързо от съседната повърхност на ледника Кхумбу.
Смята се, че скоростта на загуба на лед в Хималаите е почти двойно по-висока през настоящия век, отколкото в края на миналия.
Това е проблем не само за Непал и хората, които разчитат на водата от планините - включително и за водни електрически централи, но и за самите алпинисти. Топенето на ледниците и евентуални лавини поставят рискове и пред опитите за преходи във високите планини.
Според авторите на проучването преместването на Базовия лагер извън ледника би могло да помогне за забавянето на топенето на Кхумбу.
