Въздушният трафик в САЩ почти се възстанови след масовото спиране на полети в петък, 13 ноември. Хиляди бяха отменени, хиляди закъсняха, а от хаоса бяха засегнати около 1,5 млн. пътници.
Толкова дълги масови приземявания в САЩ не е имало от 11 септември 2001 година насам, но в случая проблемът не беше външна атака.
До огромния авиационен хаос, засегнал цялата страна, се стигна заради...смяна на медни кабели.
Като водеща следа за началото на комуникационния срив Федералната авиационна агенция и Министерството на транспорта сочат модернизация в дистанционна радиокомуникационна станция в градчето Ел Дорадо в щата Арканзас.
При подмяна на медни кабели от 80-те години на миналия век с оптични и инсталиране на нов рутер започва неконтролируем поток от данни, който постепенно засяга и претоварва цялата национална система. Стига се до нестабилност на радиовръзката и предаването на радарни данни в 17 от общо 22 регионални центъра за управление на полетите в САЩ.
Властите не са открили доказателства проблемът да е следствие от кибератака, обяви министърът на транспорта Шон Дъфи, и поиска 50 милиарда долара от бюджета за модернизация на системата за контрол на въздушния трафик.
Защото колкото и невероятно да звучи, мащабното приземяване на граждански полети е резултат от остаряла и все по-трудна за поддръжка система за управление на въздушното пространство на САЩ.
Тоест най-голямата икономическа и военна сила на света и страната с най-натовареното въздушно пространство на планетата разчита на почти древна система за управление и контрол на толкова критична инфраструктура като гражданската си авиация.
Става дума за инфраструктура за комуникация и контрол на полетите от 80-те години на миналия век и отпреди това, и изключителна бавна и тромава модернизация.
За огромното си въздушно пространство, в което се извършват над 45 000 полета дневно, САЩ боравят с "технология от 80-те, софтуер от 90-те, за да използваме радари от 70-те, за които повече не произвеждаме части", както обясни и министър Шон Дъфи.
Това е система, една трета от която все още разчита на медни кабели, на контролни центрове, на места още се използват дискети и на хартиени копия, които диспечерите си подават на ръка при проследяване на полетите, пояснява "Си Ен Ен".
На пръв поглед е учудващо, че с подобна инфраструктура гражданската авиация на САЩ не се е сринала и не се е стигнало до трагедии.
Системата обаче разчита на сериозно подсигуряване и драконовски протоколи за безопасност, а хубавото на някои стари аналогови системи е, че са по-трудни за атакуване дистанционно.
Освен в последните години има редица инциденти. През 2023 г. заради срив в база данни в системата за предупреждение на пилотите имаше национално спиране на излитанията с над 1300 отменени полета, а след това и поредица по-кратки прекъсвания на радиовръзките в натоварени хъбове като летищата в Нюарк и в Далас.
Опитите за цялостна модернизация на инфраструктурата се точат от две десетилетия, и колкото повече се бави тя, толкова по-трудна става поддръжката на старата система - и заради липсата на производство на остарели технологии, и заради постоянното "кърпене", т.е. инвестиции в текуща поддръжка за предотвратяване на инциденти вместо в цялостна промяна.
Федералната авиационна агенция се финансира от федералния бюджет и контролът на въздушното пространство зависи пряко от парите, гласувани от Конгреса.
Освен че това прави агенцията заложник на политически решения, често води и до кризи заради т.нар. шътдауни - временните спирания на работата на финансираните от правителството структури заради липса на гласуван бюджет.
Затова и колкото и спешна да изглежда настоящата ситуация с управлението на въздушния трафик изобщо няма гаранция, че Конгресът ще гласува исканите от министерството на транспорта, както и от президента Доналд Тръмп 50 млрд. долара за цялостната реформа. Най-малкото защото от януари републиканците няма да имат необходимото мнозинство за целта.
Докато партията на Тръмп управляваше Конгреса, за модернизация на системите на Федералната агенция по авиация през 2025 г. бяха отпуснати 12,5 млрд. долара - за първата фаза на проекта.
Според шефа на агенцията Брайън Бедфорд за втора фаза ще се нужни още поне 10 млрд. Законопроект на сенатора-републиканец Ерик Шмит от септември пък търси 30 млрд. долара, включително за обновяване на цифровата инфраструктура.
Сред срива от петък, 13-ти, обаче сумата набъбна на 50 млрд. долара, като според първоначалните обяснения на транспортния министър Шон Дъфи толкова струва пълната замяна на аналоговите системи, медните кабели и рутерите от 80-те години, плюс осигуряването на нов софтуер за управление на полетите и обновяването на контролните кули и радарите.
На логичните въпроси от представителите на демократите какво е станало с вече отпуснатите средства и защо от гласуваните пари са усвоени само около 5 млрд. долара, министърът обясни, че предишното финансиране е достатъчно само за частични корекции, а не за пълна подмяна.
От Демократическата партия не пропуснаха и възможността да напомнят и ранните дни от втория мандат на президента Тръмп и администрацията му, когато милиардерът Илон Мъск се зае с оптимизацията на федералните агенции.
В резултат 1300 наети в авиационната агенция са напуснали или да се пенсионирали, твърди конгресменът Джим Хаймс.
"Виждате последиците от това, което Илон Мъск направи, като осакати една институция, което засегна милиони американци в петък" коментира той пред "Си Би Ес", показвайки че на Дъфи и републиканците няма да им е лесно за убедят Конгреса и демократите там да отпуснат 50 млрд. долара.
"Имам системи, които са от 90-те. Имам радар от 60-те и 70-те. Можем да се караме за всякакви неща в Америка, но нека не е за това", казва обаче транспортният министър.
Вероятно още един срив би бил още по-убедителен.
