Миниатюрният американски атол Мидуей насред нищото в Северния Тихи океан се състои от три островчета, на които има около 40 души. Освен колония от албатроси - заради която там пребивават и служители на Службата за дивата природа и рибата на САЩ, има и летище.
Редовни пътнически полети до Мидуей няма, до и от него летят само чартъри, но съществуването на това летище е от огромно значение за авиацията в почти половината земно кълбо. Аерогарата, известна и като "Хендерсън Фийлд" е важно резервно летище при т.нар. ETOPS изисквания.
Това са правилата, които уреждат дългите маршрути през райони с малко летища за аварийно кацане - океани, пустини или полярни зони. Те определят колко далеч по време на полет може да се намира самолетът от подходящо резервно летище. Допустимото време зависи от типа машина и може да достига до няколко часа.
Затова и изолираният от всичко атол с площ от 6,2 кв. км с показателното име Мидуей е от ключово значение за полетите над Северния тих океан.
Без неговото летище хиляди полети в тази част на света ще трябва да променят маршрута си. Той е на около средата на разстоянието между Азия и Северна Америка и на него разчитат редица самолети между САЩ и Азия.
Подобни аварийни кацания са рядкост - последното е от септември 2021 г, когато полет от Сеул, Южна Корея, за Хавай, се приземява извънредно на атола заради проблем в един от двигателите. Пистата се ползва в случай на нужда и от военната авиация, и от 2003 до 2021 г. там са се приземили аварийно поне 11 граждански и военни полета, сочат данните на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA).
Тази безопасност обаче е доста скъпа, и властите в САЩ откриха процедури за събиране на мнения какви биха били последиците, ако летището повече не може да служи като аварийно.
То е под управлението на Службата за дивата природа на САЩ - заради намиращият се там Национален резерват за дивата природа и колониите от гнездящи албатроси. Службата получава 2,5 млн. долара от Федералната авиационна администрация за управление и поддръжка на летището, добавя също толкова и от собствения си бюджет.
Това обаче не е достатъчно, поясняват от FAA, и пистата се очаква да е в изключително лошо състояние след 5 години.
За да може да остане използваема, са необходими над 100 млн. долара, а в противен случай летището няма да може да отговаря на изискванията да е част от системата за аварийно планиране.
Затова от авиационната администрация отправиха официално питане към засегнатите страни какво би се случило, ако летището на Мидуей стане неизползваемо. Оттам допълват, че в този тихоокеански регион има и други аварийни летища - някои на острови под флага на САЩ, както и на летището на Маршаловите острови.
На питането реагираха от Федерацията на самолетните диспечери, в която членуват 2000 диспечери. Оттам смятат, че летището трябва да продължи да функционира, тъй като е от съществена важност за полетите над Тихия океан.
Диспечерите подчертават, че заради затварянето на въздушното пространство над Русия за редица западни авиокомпании, включително американските, всички полети между САЩ или Хавай и Япония, Южна Корея, Китай и Югоизточна Азия минават над Тихия океан и разчитат на резервните летища там, включително в Мидуей.
Освен това на алтернативи като Алеутските острови на север и на Япония не може да се разчита напълно заради вулканичната дейност в Камчатка в Русия, заради която се налага за се затваря въздушното пространство в този район по няколко пъти годишно. В района има и руски учения, които водят до същото.
На Алеутските острови, които са край бреговете на Аляска, времето често е и прекалено лошо и не позволява кацане и излитане.
Ако пистата на Мидуей не може да се използва, това ще наложи промяна в маршрутите на някои полети, което пък ще ги оскъпи, поясняват диспечерите.
От самолетостроителя Boeing допълват, че само полетите от Токио до Хонолулу годишно са поне 3400.
На потенциалната промяна се възпротивиха и от австралийския национален превозвач Qantas, както и други авиолинии като японската ZipAir, корейската Air Premia и канадската Westjet. При Qantas залогът е още по-голям, тъй като авиокомпанията планира през 2027 и 2028 г. старта на дългоочаквания си проект "Изгрев" - директни полети от Сидни до Лондон и от Сидни до Ню Йорк.
Това ще бъдат най-дългите пътнически полети на света - между 19 и 22 часа до Лондон, и 18-19 часа до Ню Йорк.
По-дългият - до Лондон, минава именно през тази част на Тихия океан, и разчита на атола Мидуей за маршрута си. Ако обаче тази писта не може да се използва, самолетите ще трябва да удължат пътя си, което ще изисква още 2200 кг гориво и 22 пътника по-малко за компенсация на допълнителния товар, обясняват от превозвача.
От Qantas допълват, че за дългите полети вече има ограничения за въздушното пространство от геополитически характер, а последиците от липсата на аварийното летище на Мидуей увеличават риска пред дългосрочната жизнеспособност на проекта "Изгрев".
Оттук-нататък авиокомпаниите могат само да чакат окончателното решение на американските власти за съдбата на летището на малкия атол.
