Убийството на бившия премиер на Япония Шиндзо Абе в началото на този месец разтърси света. За последните две десетилетия той бе една от значимите политически фигури както в родината си, така и на международната сцена.
Неслучайно е и най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Япония досега.
Той обаче не е единственият политически лидер, който бива убит от началото на века насам. Нужно е само да си припомним по какъв начин умряха Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи или пък президентът на Чад Идрис Деби, който загуби живота си миналата година по време на военни действия в страната си.
Те обаче не са включени в този текст. Тук сме събрали само онези, които са били бивши или настоящи държавни или правителствени ръководители на своите страни и не са загубили живота си по време на война.
Вижте кои са те:
Лоран Кабила - 2001 г.
Президентът на Демократичната република Конго е застрелян в президентския дворец в столицата Киншаса от един от своите бодигардове, който е убит минути по-късно от охраната. Всъщност убиецът е 18-годишния Рашиди Мизеле, който се оказва основният инструмент в плана за убийство на Кабила в контекста на втората гражданска война в страната
Разследването на случая води към 135 души, включително четири деца, които са изправени пред специален военен трибунал. Предполагаемият водач на заговора, полковник Еди Капен, и още 25 души са осъдени на смърт през януари 2003 г., но са помилвани от сина на Кабила - Джоузеф - който наследява баща си като президент на страната.
Крал Бирендра - 2001 г.
Непалският крал Бирендра е убит, когато синът му, престолонаследникът принц Дипендра, открива огън срещу цялото кралско семейство по време на парти. Жертвите на касапницата са общо 10, като сред тях са кралица Айшвария, самият Дипендра, който се прострелва в главата, както и още няколко сестри, братовчеди, брат му и един чичо.
Мотивите за трагедията така и не стават ясни. Според някои става въпрос за спор относно сватбата на престолонаследника, на когото му е бил отказан брак с момиче от по-низше потекло. Според други обаче може да се гледа в посока по-младият брат на краля - принц Гянендра, който отсъства по време на фаталната вечеря.
Именно той се оказва на престола, след като принц Дипендра умира след три дни, без въобще да дойде в съзнание, а неговият по-малък брат и двете им сестри загиват в престрелката. Така Гянендра се оказва наследник на престола. Някои теории на конспирациите сочат именно към него понеже никой от семейството му не загива.
Зоран Джинджич - 2003 г
Джинджич е смъртоносно прострелян от снайперист, докато излиза от автомобила си пред задния вход на сградата на сръбското правителство. По това време той е министър-председател на западната ни съседка, който само няколко седмици по-рано оцелява при друг опит за покушение, извършен от член на Земунския клан.
По време на политическата си кариера Джинджич си създава множество врагове заради своите прозападни политики и действията му срещу организираната престъпност.
Самото покушение е режисирано от Душан Спасойевич, лидер на Земунския клан, и Милорад Улемек, който служи в сръбските червени барети по времето на Слободан Милошевич. Улемек е пряко отговорен и за убийството на бившия президент Иван Стамболич, който изчезва завинаги през лятото на 2000 г.
Самият снайперист - Звездан Йованович - е заловен скоро след покушението и изправен пред съда. От своя страна Спасойевич е ликвидиран при операция на полицията, а Улемек е арестуван и осъден заедно с още 11 души, участвали в заговора.
Рафик Харири - 2005 г.
Бизнес магнатът, милиардер и бивш премиер на Ливан е убит при самоубийствен бомбен атентат в Бейрут през февруари 2005 г. в един особено турбулентен период за страната си. Смъртта на Харири провокира безпрецедентна вълна на недоволство, станала известна като Кедровата революция и довела до приключване на почти 30-годишното сирийско военно присъствие в Ливан.
Харири се явява основна фигура през 90-те години на миналия век, когато Ливан се възстановява след 15-годишната гражданска война и няколко опустошителни военни интервенции на Израел.
Като премиер в продължение на два мандата той заздравява контактите със САЩ, Европа и монархиите в Персийския залив и налага свободен икономически модел с минимално участие на държавата. В навечерието на атентата Харири стои в центъра на коалиция, която цели прекратяване на сирийската окупация и много вероятно това коства живота му.
Самият атентат е внимателно и дълго планиран, като Харири е сварен неподготвен, въпреки огромната охрана заради непрекъсната заплаха за живота му.
Така в следобедните часове на 14 февруари микробус, натоварен с еквивалента на 1800 килограма динамит се взривява на светофар и буквално помита целия брониран конвой от шест автомобила на Харири. Взривът е толкова мощен, че оставя 10-метров кратер и общо 22 жертви, включително и бивш министър на икономиката.
Впоследствие са стартирани няколко разследвания, като в техния ход немалко хора намират смъртта си при бомбени атентати. Даже ООН създава специален трибунал за Ливан, който през 2020 г. повдига обвинения срещу четирима членове на Хизбула и намира доказателства за намеса на сирийските тайни служби.
Беназир Бхуто - 2007 г.
Тя е първата жена министър-председател на Пакистан и изобщо първата жена, която застава начело на демократично избрано правителство в мюсюлманска държава. Баща ѝ е Зулфикар Бхуто, който управлява страната през 70-те, но е свален с военен преврат и екзекутиран.
В продължение на няколко години живее в изгнание във Великобритания, но след това се завръща в Пакистан, поемайки управлението на политическата партия на своя баща и успява на два пъти да спечели парламентарни избори и да стане премиер. Двата ѝ непълни мандата обаче са белязани от противоречия.
От една страна, стоят опитите за либерализация на местната икономика и борба за повече права за жените в консервативното пакистанско общество, докато от друга са множеството обвинения в корупция и немалко скандали. Така Бхуто е прогонена отново в изгнание, но се завръща преди изборите през 2008 г. Това е и последното ѝ участие в политиката.
Убита е през декември 2007 г. по време на предизборно събитие в град Равалпинди. Докато ръкомаха на хората от колата си, от тълпата изскача човек, който стреля няколко пъти към нея, след което взривява колан-бомба, убивайки още 23 души.
Отговорност за атентата поема терористичната групировка "Ал Кайда", но според американското ЦРУ много вероятно роля в покушението има и Баитулах Мехсуд, който по това време е лидер на пакистанските талибани. Самият Мехсуд е убит две години по-късно при въздушен удар на американската армия.
Жоао Бернардо Виейра - 2009 г.
Виейра е дългогодишен президент на Гвинея-Бисау през 80-те и 90-те години на миналия век, като е водил военен преврат, хунта, цивилно управление, докато накрая сам не е свален след гражданска война и преврат през 1999 г.
Поема отново властта шест години по-късно, когато се завръща от изгнание в Португалия и печели президентски избори. Старите му врагове обаче не са го забравили. През 2008 г. оцелява след няколкочасова атака на разбунтували се войници срещу дома му и впоследствие обвинява за това своя политически противник и началник-щаба на армията - генерал Батиста Тагме На Уайе.
Няколко месеца по-късно той е убит при бомбен атентат, а още същия ден негови войници атакуват дома на Виейра и този път го убиват, въпреки опита му да избяга и потърси убежище в посолството на Ангола. Различни са версиите как и по какъв начин намира смъртта си. Лекар, който е участвал в аутопсията на Виейра, цитиран от Агенция Франс Прес, казва че президентът е бил "жестоко бит, преди да бъде довършен с няколко куршума".
От своя страна британският автор Фредерик Форсайт, който е бил в страната по време на кризата, твърди, че има по-подробен разказ за убийството на президента. Според негови източници Виейра оцелява при експлозия и срутване на покрива на президентската вила и след това е прострелян, докато излиза ранен от руините.
Той все пак остана жив, но е отведен в къщата на тъща си, където е насечен с мачете. Форсайт приписва кървавите събития на взаимната омраза между Виейра и Тагме На Уайе.
Жовенел Моис - 2021 г.
Почти цялото управление на Жовенел Моис в Хаити е белязано от обвинения в корупция, протести и нестабилност, която кулминира в политическа и конституционна криза, когато той решава да удължи президентския си мандат с още една година.
През февруари 2021 г. силите за сигурност осуетяват опит за преврат, а президентът обвинява свои политически противници, които според него, са искали да му попречат да разкрие техни мащабни корупционни и престъпни схеми. Няколко години по-рано пък оцелява при опит за покушение.
В крайна сметка неговите врагове успяват да се доберат до него на 7 юли 2021 г. Отряд от 28 колумбийски и хаитянски наемници прониква в дома му в столицата Порт о Пренс и го убива на място. В последвалото преследване са ликвидирани трима от участниците, докато останалите са заловени живи на различни места в града.
В интервю за The New York Times бизнесменът Родолф Джаар признава, че е участвал в планирането на операцията и е финансирал заговора, но е мислел, че целта е била само Моис да бъде отстранен от властта. По думите си Джаар е дал съгласие, защото смятал противника си за авторитарен и корумпиран, но само след уверение, че всичко се подкрепя от Съединените щати, които са искали президентът да си отиде заради връзките си с терористи и наркотрафиканти.
Така бизнесменът осигурява 130 000 долара за заговора, набавя оръжия и е предоставя убежище за колумбийците. Първоначалната идея била Моис да бъде отвлечен след завръщането си от посещение в Турция, но планът отпадна и седмица преди акцията на наемниците е решено, че мисията променя на щурмуване на президентската резиденция.
