Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разстрели и отравяне: Политическите убийства в Русия

Покушенията, които продължават да отекват и до днес Снимка: Getty Images
Покушенията, които продължават да отекват и до днес

През по-голямата част от човешката история политическите убийства са служили като важен инструмент във воденето на политика. Още от най-древните държави, та чак до наши дни, кралски особи, политици, активисти, журналисти или магистрати са били обект на покушение по една или друга причина.

Използването на такъв брутален подход обаче може да има непредсказуеми последици и в много случаи физическото премахване на конкуренти и противници постига точно обратния на търсения ефект.

При всички положения обаче подобни покушения отекват шумно и оказват влияние на политическите и социалните процеси, а за някои режими на управление политическите убийства могат да бъдат инструмент за терор и упражняване на власт. 

"Вижте, такива решения в тази страна не се вземат от президента. Нямаме такъв обичай - да убиваме когото и да било", казва съвсем наскоро в едно интервю руският президент Владимир Путин по отношение на осъденият опозиционер Алексей Навални, който излежава присъда в затвор.

И Путин в голяма степен все пак е прав.  Естествено, че няма как лично той да е отговорен за всяко убийство, но в крайна сметка именно той създава една система, в която насилието се счита за легитимен способ за разрешаване на конфликти, а убийствата на политически опоненти, дисиденти, бизнес конкуренти, журналисти или критици в повечето пъти остават ненаказани. 

Това просто е държава, която продължава традициите от хаотичното десетилетие след разпада на Съветския съюз и оставя възможност на широк кръг от актьори да извършват безнаказани убийства и да прилагат насилие мотивирайки се със собствения или държавния интерес.

Тук сме подбрали за вас една малка част от най-известните и знакови политически убийства от скорошната история на Русия, които без съмнение продължават да имат отзвук и днес.

Александър Литвиненко

Снимка: Getty Images

Бившият подполковник от КГБ и след това от руската Федерална служба за сигурност става първият в света, срещу когото е използвано радиоактивното вещество полоний-210. След като е осъден за превишаване на правомощията си в своята родина, Литвиненко бяга във Великобритания, където получава политическо убежище и издава няколко книги срещу управлението на президента Владимир Путин.

Дейността му там явно явно засяга много интереси и така в началото на ноември 2006 г. се разболява внезапно след среща с двама бивши служители на КГБ - Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун. Ден по-късно е приет в болница, но усилията на лекарите се оказват напразни.

Литвиненко умира на 23 ноември след няколко мъчителни дни. Последвалото разследване установява, че е бил отровен с чай по време на обяда със своите бивши колеги.

Двамата заподозрени са търсени от Скотланд ярд, а Русия официално отказва тяхната екстрадиция, за да могат да бъдат повдигнати обвинения срещу тях. В момента Луговой е депутат в парламента от Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски, докато Ковтун е бизнесмен в сферата на сигурността.

Борис Немцов

Снимка: Getty Images

При всички положения това е едно от най-високопропфилните убийства в Русия за последните три десетилетия. През 90-те години на миналия век Немцов служи като заместник министър-председател и се явява една от водещите политически фигури в руския преходен период.

След идването на власт на президента Путин Немцов става един от най-големите му критици най-вече по отношение на авторитарния характер на управление, корупцията в държавната администрация и военната намеса в Украйна. Убийството му е извършено именно ден, преди да се състои организиран от него протест срещу руското участие в конфликта в Украйна.

Немцов е застрелян на 27 февруари 2015 г. докато е на разходка със своята приятелка Анна Дуритска. Тя оцелява, но Немцов е покосен от четири куршума и загива на място. Въпреки че покушението е извършено в централната част на Москва, записи от видеокамери така и не са открити.

Все пак разследването стига до петимата преки извършители, организирали и извършили убийство, като те получават присъди между 11 и 20 години затвор. Все още обаче не е ясно кой ги е наел и какви са били мотивите за поръчката.

Анна Политковская

Снимка: Wiki Commons

Политковская става известна със своята остра критика към втората война в Чечения и най-вече към управлението на Путин и това на чеченския лидер Рамзан Кадиров. Написва няколко книги в този дух, които обаче й навличат омразата на управленските кръгове.

Многократно е заплашвана със смърт, а през 2001 г. даже е задържана и измъчвана от руски военни в Чечения заради отразяването на конфликта.

Три години по-късно е извършен опит да бъде отровена, докато пътува към заложническата криза в Беслан, а даже Литвиненко е предупреждавал, че има пряка опасност за нейния живот. В крайна сметка зложелателите на Политковская достигат до нея на 7 октомври 2006 г. (рождения ден на Путин), когато тя е застреляна в асансьора на своя жилищен блок.

През 2014 г. са осъдени петима души за организацията и изпълнението на убийството - четирима от тях са братя с чеченски произход и техният чичо, а последният е бившият полицейски служител с висок чин Дмитрий Павлюченков.

Както и в случая с Немцов обаче така и не става ясно кой стои зад групата убийци.

Наталия Естемирова

Снимка: YouTube

През цялата си кариера работата на Естемирова е свързана с журналистическа дейност и защита на човешките права в Чечения. Самата тя е вдовица на убит полицай и в продължение на години разследва случаи на военни престъпления по време на двете чеченски войни. За работата си като активист и журналист получава множество признания, включително и мемориалната награда "Анна Политковская".

Всъщност двете с Политковская често работят заедно по различни проекти, а Естемирова си сътрудничи и с адвоката Станислав Маркелов, който е застрелян публично в Москва два месеца преди нейното убийство.

Трагичната съдба на Политковская и Маркелов я застига на 15 юли 2009 г., когато е отвлечена от дома си в Грозни. Няколко часа по-късно тялото ѝ е намерено обезобразено в гора в съседната република Ингушетия, а властите така и не успяват да открият убийците.

Юрий Щекочихин

Снимка: YouTube

Щекочихин е автор на няколко книги, свързани с разследвания на организираната престъпност в Русия, включително и за участието на висши офицери от ФСБ в корупционни схеми. Умира през 2003 г. при крайно съмнителни и неизяснени обстоятелства, само няколко дни преди планирано пътуване до САЩ за среща с агенти на ФБР.

Официална заключение за неговата смърт е "алергична реакция", но симптомите, които показва по време на 16-дневното си боледуване напомнят за тези на Литвиненко. В крайна сметка властите така и не предоставят финален медицински доклад, а смъртта на Щекочихин остава крайно подозрителна.

Пол Хлебников

Снимка: Getty Images

По времето, когато намира преждевременната си смърт, Хлебников работи като главен редактор на руското издание на "Forbes" с акцент върху разследването на измами и корупция.

Най-сериозните му материали са свързани с дейността на милиардера Борис Березовски, а в книгата си "Кръстникът на Кремъл - Борис Березовски и властта на олигарсите" описва приватизацията от 90-те като "обирът на столетието."

Убит е през 2004 г. пред редакцията на "Forbes" от трима души, които го прострелват смъртоносно от преминаваща кола. Следствието установява самоличностите на извършителите като Казбек Дукузов, Муса Вахаев и Фаил Садретдинов, но те така и не са заловени и до днес.

Владислав Листев

Снимка: Wiki Commons

Малко повече от четвърт век след смъртта си Листев продължава да бъде помнен като един от най-популярните телевизионни водещи от края на Съветския съюз и автор на публицистични предавания, в които засяга особено деликатни теми.

В началото на 1995 г. той вече е директор на държавния "Първи канал", а едно от първите му действия е да прекъсне излъчването на всякакви реклами по телевизията.

Така засяга мътните бизнес интереси на много посреднически компании, които в онези години тепърва навлизат в частния капиталистически бизнес и много вероятно с това си действие сам подписва смъртната си присъда.

Листев е застрелян на стълбите в своя жилищен блок от извършители, които никога не стават известни на властите. През 2010 г. разследването е официално прекъснато, тъй като в продължение на 15 години не достига до никакви заключения.

В една от своите книги Хлебников директно обвинява милиардера Березовски, докато друга теория твърди, че мощни политически кръгове са искали да използват приходите от реклами в държавната телевизия, за да ги използват в кампанията за президентските избори от 1996 г.

Най-четените