Представянето на голмайстора Роналдо и на целия тим на Реал в Шампионската лига е нещо отвъд желязната футболна логика, отвъд моментната форма и силата на съперника. Това просто е техният турнир и те са свикнали да показват най-доброто именно в него. С методичност и натрупана рутина „белите” печелят великите битки срещу останалите колоси, водени от продължаващия да регистрира рекорди Роналдо. Той не само натрупа 400 гола за Реал, но и стана първият футболист, записал хеттрик в два поредни мача от елиминациите на Шампионската лига, както и първият, достигнал 50 гола в елиминационната фаза на турнира.
В срещите с най-голям залог Зидан и неговите футболисти показват най-високо ниво – това е сигурният белег, че става въпрос за голям отбор, който историята ще помни, независимо дали той успее да защити титлата си в Лигата. Разбира се, когато е нужно, в любимия турнир на Реал и съдиите помагат...
„Кралете” надиграха съперника, възползваха се от грешките му и си заслужиха убедителната победа. Но откриващият гол в 10-ата минута просто не трябваше да го има. При първото центриране към Роналдо, отправено от Серхио Рамос, португалецът беше в засада, а топката очевидно отиваше към него, той скочи и показа намерение да играе с нея. Пасът беше пресечен преди Роналдо да отиграе, но влияеше ли футболистът на играта? Разбира се, топката беше именно за него и за никой друг, а той беше директно зад Савич, когато бранителят изчистваше. Пасивна засада ли е това? Въпрос на тълкуване от страна на страничния съдия, но все пак не би трябвало да е пасивна, защото играчът в засада влияе на играта и на съперника, който изчиства топката под натиск. И атаката трябваше да приключи именно там, като въобще не се стига до второто центриране, при което Роналдо вече беше в редовна позиция.
Настина пасивните засади са една част от правилника, по която винаги ще има противоречия. Но при този гол след неотсъдената засада се получи един различен мач – мач по вкуса на домакините. Една такава съдийска грешка в толкова специфична ситуация би трябвало да можем да приемем с разбиране, особено при положение, че главният рефер Мартин Аткинсън свири на ниво през целия мач. Но когато си спомним двата гола от засада и останалите скандални съдийски недоглеждания в полза на Реал на реванша с Байерн, равносметката е неприятна. Съдиите продължават да решават мачове на най-високо ниво и тазгодишната Шампионска лига най-вероятно ще бъде запомнена предимно с това.
Въпреки тежката загуба, отборът на Атлетико едва ли заслужава кой знае какви упреци. Ясно е, че гостите очевидно нямаха ден, играта на Гризман не се получаваше, макар че той вложи много усилия, а обичайно стабилната защита на тима се пропукваше сравнително лесно. Но Диего Симеоне сигурно проклина късмета си, не само заради неотсъдената засада при първия гол на Роналдо, но и защото точно в най-важните мачове от сезона и трите му опции за десен бек се оказаха с контузии.
По начало късметът обръща гръб на Атлетико в мачовете срещу Реал от Шампионската лига. Единият финал срещу „белия балет” беше загубен с дузпи, другият с изравнителен гол на Рамос в края. Последният сблъсък в два мача (четвъртфиналът преди две години) беше решен от гол на Чичарито в 88-ата минута на реванша... това прилича по-скоро на проклятие.
Няма как славата да не е за Кристиано Роналдо, но еднакво важно беше за Реал да запази вратата си суха. Предвид постиженията на отбора в този аспект, шансовете не изглеждаха големи. „Белите” се бяха разписвали в последните си 58 мача, но бяха запазили само една суха мрежа в последните 16 и имат само осем сухи мрежи в Ла Лига този сезон.
Е, снощи беше идеалният момент да запишат първи мач без допуснат гол в Шампионската лига от година насам. Опонентите им не отправиха нито един удар в очертанията на вратата и Гризман не пипна топката в наказателното поле, защото бранителите на Реал показаха най-доброто от себе си, предвождани от капитана Рамос.
Дори когато Атлетико се изнесе по-напред в началото на второто полувреме и имаше териториално предимство, а пресата им изглежда работеше, гостите не стигнаха до положения за гол. Защитата на Реал поправи всички грешки на халфовата линия и излезе големият победител в мача. Това беше най-завършеното представяне в Шампионската лига, откакто Зидан пое отбора.
Чудеса в Шампионската лига се случват, видяхме го и този сезон, а на Атлетико не остава нищо друго, освен да се надява на чудо в реванша на свой терен. Последният европейски мач, който отборът ще изиграе на „Висенте Калдерон” преди да се премести на новия стадион, може да се окаже наистина незабравим и статистиката дава надежди за нещо такова. Под ръководството на Симеоне Атлетико е изиграл 21 мача на свой терен в Шампионската лига и в тях има 17 победи и 4 равенства – с общо 17 сухи мрежи.
Само че на Атлетико ще е нужен невероятен късмет и някакъв разгромен резултат, докато опитните бойци на Реал трудно ще позволят да се стигне до шокиращи обрати.
