Този път Барса не просто остана далеч от чудото. То в нито един момент не изглеждаше реално срещу един отбор на Ювентус, който знаеше точно защо е излязъл на терена и какво трябва да прави, за да спре каталунците. Неизбежно е да се върнем на реванша срещу ПСЖ, където французите твърде лековато оставиха съперника да прави, каквото си поиска, след което рухнаха психически и допуснаха онова сензационно 1:6.
Както и се очакваше, коравият и опитен отбор на Ювентус нямаше как да допусне подобно нещо и вместо това записа втора суха мрежа срещу Барса. А Буфон все още не е получавал гол от Меси.
Съдийството в Шампионската лига напоследък е просто катастрофално. Реферски излагации на Реал – Байерн и на Барса – ПСЖ предрешиха крайните победители от сблъсъците, но и в други мачове свикнахме да се проспиват засади и да се измислят несъществуващи дузпи. Снощи обаче холандецът Бьорн Кайперс изкара с авторитет този толкова важен, остър и нервен мач.
Грешки отново имаше, и то и в двете посоки. Но не бяха фатални и направо бледнеят пред това, което видяхме в предишните двубои от Лигата. И двата отбора биха имали за какво да претендират, само че с нищо Кайперс не реши изхода от мача. Даже напротив – показа достатъчно твърдост, за да не изпусне срещата от контрол и в най-напечените моменти. Спести някои картони, без обаче да нарушава баланса на терена, реагираше при грубостите, но не накъсваше играта излишно при всяко единоборство.
Неприятно впечатление направиха играчите на Барселона с постоянните си претенции към него още след началните минути, а към края Суарес се гмурна в наказателното поле в една от типичните си симулации. Кайперс не се трогна и изглеждаше направо като титан на съдийството пред колегите си от онази вечер например.
19 удара към вратата на Буфон и само един точен – това казва всичко за мача, който Барселона изигра. Неймар показа невероятна енергия в пробивите си отляво, Меси разпределяше топката и търсеше пролуки, двамата хвърлиха много усилия, но щом се стигнеше до завършващия удар, кълбото летеше някъде високо встрани. Явно резултатът от първия мач твърде много тежеше на каталунците и те показаха нетипична неспособност да завършат атаките си. Суарес беше голямото разочарование, като така и не успя да си намери място между Бонучи и Киелини и не се запомни с нищо.
Звездата в този мач беше целият отбор на Юве и представянето на гостите показа особената красота на играта в защита. „Бианконерите” се отбраняваха със страст и самоотверженост, грешките им бяха сведени до минимум, концентрацията и тактическата дисциплина бяха основните им оръжия срещу прииждащите противници.
За колосалните Киелини и Бонучи каквото и да се каже, ще е малко. Но не може да не се отбележи израстването на играчи като Хуан Куадрадо и Марио Манджукич, които действаха с огромна зрялост в защита и показаха готовност да се жертват за отбора. Те уплътняваха старателно фланговете, осигуряваха числено предимство срещу крилата на Барса, а Куадрадо имаше и достатъчно енергия да бъде движеща сила при контрите на Юве. На другия фланг Манджукич игра като втори ляв бек при положение, че въобще не е типичен флангови играч. Откакто е поставян отляво от Алегри, той не просто приема новата си роля, а се раздава до последно в нея без капка егоизъм.
На този фон разочарованието за „бианконерите” беше рекордната покупка Гонсало Игуаин. В тези два мача аржентинецът не оправда космическата си цена, и то не защото не вкара гол, а точно защото не показа, че е физически и психически подготвен за саможертва в името на отбора. И в двете срещи остана далеч от събитията на терена и от невралгичните точки, а малкото си шансове пропиля с лекота.
За Барселона предстоят тежки решения на най-високо ниво. Ще бъде избран нов треньор след напускането на Луис Енрике, а съставът се нуждае от сериозно обновяване. Видно е, че в тима има играчи, които не притежават необходимата класа, а футболисти като Машчерано и Иниеста са залязващи легенди. Дори да е трудно да го приемем, пикът в кариерата на Лео Меси вече отмина и блясъкът му малко по малко ще угасва.
А откриването на заместници е дяволски трудна задача. Откакто постигна требъл през 2015 г., Барселона пръсна над 170 млн. евро за трансфери на играчи, които не успяха да се наложат или да се докажат поне като адекватни резерви (единственото изключение е Юмтити). Сега каталунците имат нужда от треньор, който няма да се мъчи да изстисква още от отдавна доказалите се основни футболисти, а ще има смелостта да гради за бъдещето. Всяка ера има своя край, Барса просто трябва да отгърне нова страница.
