Трети пореден финал в Шампионската лига и четвърти в последните пет години е уникално постижение. Но Реал отстрани Байерн без по никакъв начин да убеди, че е по-добрият отбор. И независимо дали успеят да спечелят трети пореден трофей в турнира, или не, в клуба ще имат доста работа през лятото. Съставът се нуждае от обновяване и самият Зинедин Зидан би трябвало вече да го е осъзнал, колкото и да демонстрира неизчерпаемо доверие към настоящите си играчи.
Баварската машина беше ужасно близо до финала и има защо да проклина и късмета си, и проблемите с контузии, и рефера, който трябваше да отсъди дузпа при поне едно от положенията в наказателното поле на Реал. Макар доста фактори да бяха срещу тях, немците показаха, че не са по-слаби от съперника и го надиграха и в двата мача. За отпадането обаче трябва да се сърдят само на себе си, за непростимите грешки в защита, подарили лесни голове на Реал, както и за пропуските и в Мюнхен, и на реванша. Могат да се сърдят конкретно и на Роберт Левандовски, от когото се очаква да решава двубои на такова ниво, а така и не успяваше да завършва атаките.
Кейлор Навас изглеждаше сред футболистите на Реал, чиято форма е спаднала през този сезон. А някои изяви като изпуснатата топка, донесла третия гол на Ювентус на "Бернабеу", предизвикаха нова порция призиви да бъде търсен заместник на вратаря. Той носеше вина за допуснатия гол и в първия мач с Байерн. В реванша обаче Навас стана герой на мача с изключителни спасявания (общо 8) и ако трябва да посочим един човек, отговорен Реал да играе в Киев, ще посочим първо него.
На другата врата беше Свен Улрайх, от своя страна получил немалко похвали през сезона за начина, по който замени фигура като Мануел Нойер. Само че точно снощи разликата между него и Нойер беше космическа. Улрайх направи лошо впечатление още през първото полувреме с нервната си игра с крака, неточните си пасове и лошите си изчиствания. Той всяваше напрежение в Байерн на практика с всеки свой пас. Но върхът дойде в 46-ата минута, когато реагира напълно аматьорски на връщането на Толисо и остави топката да мине покрай него, за да я вкара Бензема на празна врата за 2:1. До края Улрайх общо взето стабилизира играта си, но вече беше твърде късно, а този удар се оказа прекалено тежък за отбора му.
Треньорът, който беше пред уволнение по-рано през сезона, би трябвало да е успял да убеди всички, че е точният човек за Реал. Зидан продължава да трупа невероятни постижения на скамейката и независимо какво се случи във финала, си спечели правото да продължи да води отбора. За два сезона и половина като треньор, Зидан класира Реал на три поредни финала в Шампионската лига. Някои го определят като тактически ограничен, но той знае как да мотивира футболистите си и да измъква максимума от тях - затова и, като на шега, може да стигне до три поредни спечелени Шампионски лиги. Доскоро това се смяташе за нещо невъзможно, защото никой не беше печелил дори два пъти поред.
Вероятните съперници на Реал на финала би трябвало да са обнадеждени от играта на "белия балет" напоследък. В реванша с Ювентус (когато беше на прага на немислим крах) и в двата мача срещу Байерн, Реал беше надигран и показа множество слабости. Защитата е доста уязвима и не се вижда как би могла да отговори на това, което например Ливърпул показва в атака. Разбира се, постиженията на този отбор на Зидан няма как да не вдъхват респект, а големите фигури в състава притежават характер на победители, който ги е измъквал във всякакви ситуации. Реал винаги е способен да изнесе голям мач и да спечели финал, но в момента въобще не изглежда непреодолим.
