След мача Венгер и Мустафи похвалиха Лудогорец, който свикна да чува добри думи от големи имена във футбола покрай представянето си в Европа. Снощи българският отбор наистина имаше силен период през първото полувреме, създаде няколко положения, наложи се Оспина да се намесва, веднъж помогна и гредата. Но заслужават ли разградчани похвалите и този път?
То ако трябва да се хвали Лудогорец, винаги ще се намери за какво – че игра смело, че владееше повече топката от Арсенал (53-47%), че си размени повече пасове от съперника (622 срещу 481) и че показа по-голяма точност в тях (89 срещу 84%). Но всичко това изглежда смешно, когато крайният резултат е 6:0 и когато домакините можеха да вкарат 10 или 15 гола.
Лудогорец е бил хвален достатъчно пъти, но точно за този мач не заслужава нищо хубаво като отзвук. Тимът не игра смело, а безразсъдно, игра за блясък, без каквато и да е прагматичност. В мач като този е хубаво футболистите да се забавляват на терена – но не и да увисват толкова лесно, да играят толкова безотговорно в дефанзивен план и толкова недисциплинирано тактически. В Шампионската лига не можеш да си позволиш и да рухнеш по такъв начин през второто полувреме.
В гостуването на Базел Лудогорец показа прибрана и много дисциплинирана игра и беше близо до победата. Снощи, срещу далеч по-опасен отбор от швейцарците, Лудогорец не прояви почти нищо от показаните в Швейцария достойнства.
Разградчани изиграха така мача, сякаш не си дават сметка какъв отбор стои отсреща. Две от качествата на отбора – че играе със самочувствие и че не се съобразява с противника – се проявиха в някаква негативна крайност. А в такива случаи отговорността е и на треньорското ръководство. След мача Владислав Стоянов подчерта, че когато не всички се връщат в защита, когато не всички си изпълняват задачите, резултатът няма как да е по-различен. Само че за да се срине целият отбор в дефанзивен план спомогна и неправилната тактика.
Лудогорец започна с изнесена напред защита и с опити за изкуствени засади – а атакуващите играчи на Арсенал само това и чакат. По тази причина гол във вратата на Стоянов изглеждаше най-неизбежното нещо в първите минути.
Арсенал лесно се измъкваше от неумелите изкуствени засади на Лудогорец, лесно пласираше топки зад бранителите, и затова бързи играчи като Санчес, Уолкът и Окслейд-Чембърлейн получаваха възможност да се надбягват с Минев и Моци. Ясно е, че защитата на Лудогорец не е най-блестящата на света, ясно е, че не е от най-бързите, но именно избраната тактика направи така, че всичките й недостатъци да лъснат. Сега Моци ще бъде подиграван, че изглеждаше бавен около Уолкът и Санчес, но срещу тях почти всеки би станал за смях, когато има топка зад гърба си и трябва да ги догонва.
Срещу Базел Лудогорец реализира единствения си шанс, срещу ПСЖ откри резултата от пряк свободен удар при първата си ситуация. Но тази ефективност в предни позиции няма как да се запази във всеки мач. Снощи Лудогорец не извлече максимума от няколкото си положения и за пръв път след кошмарните мачове с Милсами от миналата година не успя да се разпише в свой европейски мач.
Само че атакуващите футболисти направиха каквото можаха и ако трябва да бъдат винени за нещо, то е за представянето им в защитен план. Когато един отбор се защитава по този начин, никаква успеваемост в атака не може да го компенсира.
След няма и две седмици Лудогорец посреща Арсенал на „Васил Левски”, но дори да изиграе мача по-правилно и да затрудни много повече „артилеристите”, нещо повече от почетна загуба е твърде малко вероятно. Арсенал не просто е страхотен отбор, но е и в страхотна форма. В момента Арсен Венгер разполага с един от най-силните си тимове конкретно откъм дълбочина на състава и може да си позволи да даде игрово време на няколко резерви и пак да е спокоен за представянето.
Вече се очерта кристално ясно на какво би могъл да разчита Лудогорец в тази група: на директния двубой с Базел на „Васил Левски”, който би трябвало да реши спора за третото място и класирането на някой от двата тима за Лига Европа. Той е след малко повече от месец, на 23 ноември.
Това е урок, който Лудогорец вече трябва да е научил, но плюещите по отбора още не са. След 0:6 се изсипват куп обиди върху българския шампион, с огромна злоба и откровено ликуване, с нелепи сравнения с мачове на Левски и ЦСКА от миналото.
Злобата обаче е излишна, особено когато става въпрос за единствения български отбор, играещ на някакво по-високо ниво в момента и получил шанса да премери сили с тим като Арсенал. Че нивото на българския футбол е като за разгромни загуби от големите – това би трябвало да си го знаем и без Лудогорец. И не би трябвало да се радваме на този факт.
