1. Арсенал трябва да спре да спи. „Проспахме първите минути и ще трябва да променим това занапред“, бяха думите на Лоран Кошчелни след двубоя. И колко прав е само, но твърдението му не важи само за конкретната срещата, защото „топчиите“ правят едно и също от години насам в груповата фаза на Шампионската лига – спят в първите мачове, а после завършват втори в групата и се падат я на Барселона, я на Байерн.
Снимка: getty.com
2. На фона на липсата на ефективност пред гола, амбициите на ПСЖ в най-престижния европейски клубен турнир са нереални. Титлата в първенството вече не се счита за успех, а за нещо абсолютно задължително в Париж. Целта пред клуба е трофея в Шампионска лига и затова начело застана Унаи Емери. Представянето на футболистите му обаче не беше достатъчно добро, защото трябваше да си решат мача още първото полувреме, материализирайки доминацията си.
Снимка: getty.com
3. Давид Оспина със сигурност ще заеме мястото на Чех за мачовете в Европа. Може и донякъде да е било експеримент, но ако не беше колумбиецът, Арсенал да щеше да допусне в Париж почти толкова голове, колкото Сетик инкасира в Барселона.
Снимка: getty.com
4. Край на ерата „Златан“. ПСЖ ще трябва да свикне с това, че вече не разполага с човек в предни позиции, който да бележи от нищото и да бъде лидер в съблекалнята. На хартия Единсон Кавани има абсолютно всичко, за да бъде перфектният централен нападател, но му липсва онова последно парченце от пъзела, което да го направи достоен заместник на Златан Ибрахимович, ако въобще е възможно да има такъв.
Снимка: getty.com
5. Къде е Жиру? Къде е Перес? Да имаш нужда от централен нападател, да имаш двама на разположение и да ги оставиш на пейката. Точно в стил Венгер. В критичните моменти „артилеристите“ опитваха безидейни центрирания, които Алексис Санчес просто нямаше как да реализира. Жиру пък влезе бесен на терена и вероятно всички се сещате каква е причината.
