Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Метрото - подземният дворец на Москва

 Станция "Комсомолска" 

"Комсомолска" е гордостта на империята на Сталин. Елегантните полилеи, които висят от тавана, са бронзирани, арките са мраморни, а гранитът е червен. След разпада на СССР е украсена с осем панела с мозайки с различни мотиви, сред които се виждат Александър Невски, Александър Суворов и Михаил Кутузов. Има го и Владимир Ленин, който държи реч пред Червения площад. 

Станцията се намира под едно от най-оживените места в руската столица – площад "Комсомолски", и е решена в пищен бароков стил с обли арки. Тя е първата и единствена, проектирана от архитекта Шчушев. Намира се на 37 метра дълбочина. Снимка: Ge
Станция "Комсомолска"

"Комсомолска" е гордостта на империята на Сталин. Елегантните полилеи, които висят от тавана, са бронзирани, арките са мраморни, а гранитът е червен. След разпада на СССР е украсена с осем панела с мозайки с различни мотиви, сред които се виждат Александър Невски, Александър Суворов и Михаил Кутузов. Има го и Владимир Ленин, който държи реч пред Червения площад.

Станцията се намира под едно от най-оживените места в руската столица – площад "Комсомолски", и е решена в пищен бароков стил с обли арки. Тя е първата и единствена, проектирана от архитекта Шчушев. Намира се на 37 метра дълбочина.

 Станция "Маяковска" 

Кръстена е на руския поет Владимир Маяковски. И името, и видът на станцията са вдъхновени от футуризма на твореца. Това е и една от най-известните спирки на метрото не само в Русия, но и в целия свят, заради 34-те си мозайки на тавана, които представят 24 часа в Съветския свят. 

Има изобразени самолети, жътва, полет над "Спаската кула" и други. "Маяковска" е първата станция в страната, която има арка само с два реда пилони, достатъчни, за да поддържат конструкцията. Стоманата в основите се използва и в авиоконструкциите, защото е лесна за манипулации. 

След това много други спирки са решени в същия вид. По време на Втората световна война е използвана за команден пункт на военно-въздушните войски. Стилът е "ар деко" с мраморни стени и розови мраморни панели по пода. Дълбочината е 33 метра. Снимка: Instagram @ Thesaintmichel
Станция "Маяковска"

Кръстена е на руския поет Владимир Маяковски. И името, и видът на станцията са вдъхновени от футуризма на твореца. Това е и една от най-известните спирки на метрото не само в Русия, но и в целия свят, заради 34-те си мозайки на тавана, които представят 24 часа в Съветския свят.

Има изобразени самолети, жътва, полет над "Спаската кула" и други. "Маяковска" е първата станция в страната, която има арка само с два реда пилони, достатъчни, за да поддържат конструкцията. Стоманата в основите се използва и в авиоконструкциите, защото е лесна за манипулации.

След това много други спирки са решени в същия вид. По време на Втората световна война е използвана за команден пункт на военно-въздушните войски. Стилът е "ар деко" с мраморни стени и розови мраморни панели по пода. Дълбочината е 33 метра.

 Станция "Новослободска" 

Художникът Павел Корин създава 32 витража от армирано стъкло специално за тази спирка на московското метро. Архитект на самата станция е Алексей Душкин, който отдавна иска да намери приложение именно на армираното стъкло в своите проекти. 

Сред образите във витражите има архитект, музикант и агроном. Други са с геометрични мотиви.
Всичко останало е съобразено със стъклописите, а основната цел е станцията да прилича на подземна крипта. 

Пилоните са заменени от здрави и плътни арки. Използван е розов мрамор, специално извлечен от Урал, и месингов обков. През 2003-а цялото помещение преминава през внимателно почистване и реновация. Дълбочината на спирката е 40 метра. Снимка: Getty Images
Станция "Новослободска"

Художникът Павел Корин създава 32 витража от армирано стъкло специално за тази спирка на московското метро. Архитект на самата станция е Алексей Душкин, който отдавна иска да намери приложение именно на армираното стъкло в своите проекти.

Сред образите във витражите има архитект, музикант и агроном. Други са с геометрични мотиви. Всичко останало е съобразено със стъклописите, а основната цел е станцията да прилича на подземна крипта.

Пилоните са заменени от здрави и плътни арки. Използван е розов мрамор, специално извлечен от Урал, и месингов обков. През 2003-а цялото помещение преминава през внимателно почистване и реновация. Дълбочината на спирката е 40 метра.

 Станция "Киевска" 

Станция "Киевска" е построена под личния надзор на Никита Хрушчов, който е настоявал тя да прилича на палат във всяко едно отношение. Над нея е гарата, от която тръгват влаковете за Киев, което се подразбира и от името. Това е и единствената метростанция, която е в непосредствена близост до река Москва. 

С нея Хрушчов иска да отдаде почит на произхода си – той е от Калиновка, близо до украинската граница. Кой да проектира станцията е решено на публичен дебат в Украйна и архитектите Катонин, Скугарев и Голубев печелят. Те измислят скосените и по-ниски арки със златни кантове, а мозайките представят руско-украинския съюз от 1654-а до Октомврийската революзция през 1917-а. 

На един от входовете на станцията има репродукция на Ектор Гимарм, който е творил в "ар нуво". В замяна на входа на спирка "Маделайн" в Париж има творба на Иван Лубенников. Дълбочината на спирката е 50 метра. Снимка: Wikipedia
Станция "Киевска"

Станция "Киевска" е построена под личния надзор на Никита Хрушчов, който е настоявал тя да прилича на палат във всяко едно отношение. Над нея е гарата, от която тръгват влаковете за Киев, което се подразбира и от името. Това е и единствената метростанция, която е в непосредствена близост до река Москва.

С нея Хрушчов иска да отдаде почит на произхода си – той е от Калиновка, близо до украинската граница. Кой да проектира станцията е решено на публичен дебат в Украйна и архитектите Катонин, Скугарев и Голубев печелят. Те измислят скосените и по-ниски арки със златни кантове, а мозайките представят руско-украинския съюз от 1654-а до Октомврийската революзция през 1917-а.

На един от входовете на станцията има репродукция на Ектор Гимарм, който е творил в "ар нуво". В замяна на входа на спирка "Маделайн" в Париж има творба на Иван Лубенников. Дълбочината на спирката е 50 метра.

 Станция "Театрална" 

Тази метростанция води към Болшой театър и оттам идва наименованието й. Освен това стига до Червения площад и Кремъл, затова богатият дизайн и скъпи орнаменти са напълно в реда на нещата. Тук мозайките са заменени от порцеланови релефи, които показват традиционни за Съветския съюз танци и музика. 

Фигурите са в носии, характерни за Украйна, Узбекистан, Грузия, Армения, Казахстан, Беларус и Русия. Композицията е от седем мъже и седем жени в народни носии. Всяка от тях е пресъздадена още четири пъти и така образуват множество от 56 фигури. 

Мраморът, използван за спирката, е иззет от разрушената катедрала "Исус Спасител". Гранитът по пода е шахматно нареден. Запазен е и бюст на Владимир Ленин. Дълбочината на станцията е малко под 34 метра. Снимка: Wikipedia
Станция "Театрална"

Тази метростанция води към Болшой театър и оттам идва наименованието й. Освен това стига до Червения площад и Кремъл, затова богатият дизайн и скъпи орнаменти са напълно в реда на нещата. Тук мозайките са заменени от порцеланови релефи, които показват традиционни за Съветския съюз танци и музика.

Фигурите са в носии, характерни за Украйна, Узбекистан, Грузия, Армения, Казахстан, Беларус и Русия. Композицията е от седем мъже и седем жени в народни носии. Всяка от тях е пресъздадена още четири пъти и така образуват множество от 56 фигури.

Мраморът, използван за спирката, е иззет от разрушената катедрала "Исус Спасител". Гранитът по пода е шахматно нареден. Запазен е и бюст на Владимир Ленин. Дълбочината на станцията е малко под 34 метра.

 Станция "Паркът на победата" 

Спирката е замислена както като почест към победата във Втората световна война, така и като поклон към тази над Наполеон през 1812-а. Дело е на руския скулптор и художник Зураб Церетели, който е прочут с грандиозните си статуи като тези на Свети Георги и Прометей. 

Станцията има дълга история, която започва още през 1986-а, но след много перипетии отваря врати чак през 2003-а. Това е единствената спирка в Москва, в която пътниците до 2017-а са се качвали на влаковете от две различни локации. Тя е най-дълбоката в руската столица със своите 84 метра дълбочина. Слизането с ескалатор отнема около 3 минути. 

Това са и най-дългите ескалатори в Европа – всеки е 126 метра. Основите са от арматура, запълнена с бетон, а пилоните са облицовани с червен мрамор. Подът е шахматов с полиран завършек. Снимка: Wikipedia
Станция "Паркът на победата"

Спирката е замислена както като почест към победата във Втората световна война, така и като поклон към тази над Наполеон през 1812-а. Дело е на руския скулптор и художник Зураб Церетели, който е прочут с грандиозните си статуи като тези на Свети Георги и Прометей.

Станцията има дълга история, която започва още през 1986-а, но след много перипетии отваря врати чак през 2003-а. Това е единствената спирка в Москва, в която пътниците до 2017-а са се качвали на влаковете от две различни локации. Тя е най-дълбоката в руската столица със своите 84 метра дълбочина. Слизането с ескалатор отнема около 3 минути.

Това са и най-дългите ескалатори в Европа – всеки е 126 метра. Основите са от арматура, запълнена с бетон, а пилоните са облицовани с червен мрамор. Подът е шахматов с полиран завършек.

 Станция "Булевард Славянски" 

Тази метростанция е сравнително нова и модерна като визия. Все пак обаче не е избягала от традициите при конструкцията на метрото в Москва, което има амбициите да се нарича "подземен дворец". Само че тук няма пищни арки и скъпоценни метали на килограм. Подходът е доста по-минималистичен и скромен и е заимстван от парижкото метро. 

Е, все пак стените са от зелен мрамор, донесен от Кубан, а подът – от сив гранит и мрамор. Металните зелени основи на фенерите, вградени в платформата, трябва да напомнят дървета на фона на чист, белезникав таван. Спирката е дело на архитект Волович и е доста плитка по московските стандарти - само 10 метра. Снимка: Instagram @ ladunsky
Станция "Булевард Славянски"

Тази метростанция е сравнително нова и модерна като визия. Все пак обаче не е избягала от традициите при конструкцията на метрото в Москва, което има амбициите да се нарича "подземен дворец". Само че тук няма пищни арки и скъпоценни метали на килограм. Подходът е доста по-минималистичен и скромен и е заимстван от парижкото метро.

Е, все пак стените са от зелен мрамор, донесен от Кубан, а подът – от сив гранит и мрамор. Металните зелени основи на фенерите, вградени в платформата, трябва да напомнят дървета на фона на чист, белезникав таван. Спирката е дело на архитект Волович и е доста плитка по московските стандарти - само 10 метра.

 Станция "Арбатска" 

Спирката е проектирана от Леонид Поляков, който е и архитект на един от седемте небостъргачи на Сталин. Подът е от многоцветен гранит, който цели да напомня пъстър килим. "Арбатска" е построена върху по-стара станция, която е разрушена от немски бомбардировки. 

Новият вариант е доста по-дълбок. Съоръжението специално е предвидено да може да бъде използвано като бункер, дори и при ядрени атаки, благодарение на филтрите си за въздух. Полилеите и облите арки обаче не напомнят за Апокалипсис. 

Подът е от червен мрамор, а по тавана преобладават флоралните елементи. Въпреки това дори и размерите на спирката подсказват, че предназначението й не е само като транспортен терминал. 250-метровата й платформа е втората по дължина в Москва. Дълбочината й е 41 метра. Снимка: Wikipedia
Станция "Арбатска"

Спирката е проектирана от Леонид Поляков, който е и архитект на един от седемте небостъргачи на Сталин. Подът е от многоцветен гранит, който цели да напомня пъстър килим. "Арбатска" е построена върху по-стара станция, която е разрушена от немски бомбардировки.

Новият вариант е доста по-дълбок. Съоръжението специално е предвидено да може да бъде използвано като бункер, дори и при ядрени атаки, благодарение на филтрите си за въздух. Полилеите и облите арки обаче не напомнят за Апокалипсис.

Подът е от червен мрамор, а по тавана преобладават флоралните елементи. Въпреки това дори и размерите на спирката подсказват, че предназначението й не е само като транспортен терминал. 250-метровата й платформа е втората по дължина в Москва. Дълбочината й е 41 метра.

 Станция "Авиомоторна" 

Името и дизайна на тази станция са вдъхновени от постиженията на Русия в областта на авиацията. Под това се разбира включване на метал, много метал. Декорацията на тавана е ръбеста, изсечена и напомня витла на самолети. 

Отгоре се редуват звезди и слънца, за да подсказват за небето. В единия край има скулптура на Икар, който се пресяга към Слънцето. Спирката се свързва обаче и с фатален инцидент. През февруари 1982-а ескалаторите убиват 8 души, след като зле монтирано стъпало се срива в най-пиковия час следобед. 

Съветската преса обаче почти не отразява инцидента, за да не изплаши хората, които ежедневно минават през "Авиомоторна". Снимка: Wikipedia
Станция "Авиомоторна"

Името и дизайна на тази станция са вдъхновени от постиженията на Русия в областта на авиацията. Под това се разбира включване на метал, много метал. Декорацията на тавана е ръбеста, изсечена и напомня витла на самолети.

Отгоре се редуват звезди и слънца, за да подсказват за небето. В единия край има скулптура на Икар, който се пресяга към Слънцето. Спирката се свързва обаче и с фатален инцидент. През февруари 1982-а ескалаторите убиват 8 души, след като зле монтирано стъпало се срива в най-пиковия час следобед.

Съветската преса обаче почти не отразява инцидента, за да не изплаши хората, които ежедневно минават през "Авиомоторна".

 Станция "Паркът на културата" 

Станцията води до парка "Горки" в Москва. В нея са вложени пет вида мрамор, а барелефите изобразяват различни дейности като футбол, тенис и авиация като са вдъхновени от Древна Гърция и нейните антични скулптури. 

Строежът на спирката обаче е труден – тя се намира само на няколко десетки метра от бреговете на река Москва. Освен това съоръжението е на две нива, свързани помежду си с мостове. Използвани са 1500 кв. метра мрамор и 200 кв. метра порцелан. Стъпалата към вестибюла са украсени с червена металопластика. Дълбочината е едва 10 метра. Снимка: Wikipedia
Станция "Паркът на културата"

Станцията води до парка "Горки" в Москва. В нея са вложени пет вида мрамор, а барелефите изобразяват различни дейности като футбол, тенис и авиация като са вдъхновени от Древна Гърция и нейните антични скулптури.

Строежът на спирката обаче е труден – тя се намира само на няколко десетки метра от бреговете на река Москва. Освен това съоръжението е на две нива, свързани помежду си с мостове. Използвани са 1500 кв. метра мрамор и 200 кв. метра порцелан. Стъпалата към вестибюла са украсени с червена металопластика. Дълбочината е едва 10 метра.