"Комсомолска" е гордостта на империята на Сталин. Елегантните полилеи, които висят от тавана, са бронзирани, арките са мраморни, а гранитът е червен. След разпада на СССР е украсена с осем панела с мозайки с различни мотиви, сред които се виждат Александър Невски, Александър Суворов и Михаил Кутузов. Има го и Владимир Ленин, който държи реч пред Червения площад.
Станцията се намира под едно от най-оживените места в руската столица – площад "Комсомолски", и е решена в пищен бароков стил с обли арки. Тя е първата и единствена, проектирана от архитекта Шчушев. Намира се на 37 метра дълбочина.
Кръстена е на руския поет Владимир Маяковски. И името, и видът на станцията са вдъхновени от футуризма на твореца. Това е и една от най-известните спирки на метрото не само в Русия, но и в целия свят, заради 34-те си мозайки на тавана, които представят 24 часа в Съветския свят.
Има изобразени самолети, жътва, полет над "Спаската кула" и други. "Маяковска" е първата станция в страната, която има арка само с два реда пилони, достатъчни, за да поддържат конструкцията. Стоманата в основите се използва и в авиоконструкциите, защото е лесна за манипулации.
След това много други спирки са решени в същия вид. По време на Втората световна война е използвана за команден пункт на военно-въздушните войски. Стилът е "ар деко" с мраморни стени и розови мраморни панели по пода. Дълбочината е 33 метра.
Художникът Павел Корин създава 32 витража от армирано стъкло специално за тази спирка на московското метро. Архитект на самата станция е Алексей Душкин, който отдавна иска да намери приложение именно на армираното стъкло в своите проекти.
Сред образите във витражите има архитект, музикант и агроном. Други са с геометрични мотиви. Всичко останало е съобразено със стъклописите, а основната цел е станцията да прилича на подземна крипта.
Пилоните са заменени от здрави и плътни арки. Използван е розов мрамор, специално извлечен от Урал, и месингов обков. През 2003-а цялото помещение преминава през внимателно почистване и реновация. Дълбочината на спирката е 40 метра.
Станция "Киевска" е построена под личния надзор на Никита Хрушчов, който е настоявал тя да прилича на палат във всяко едно отношение. Над нея е гарата, от която тръгват влаковете за Киев, което се подразбира и от името. Това е и единствената метростанция, която е в непосредствена близост до река Москва.
С нея Хрушчов иска да отдаде почит на произхода си – той е от Калиновка, близо до украинската граница. Кой да проектира станцията е решено на публичен дебат в Украйна и архитектите Катонин, Скугарев и Голубев печелят. Те измислят скосените и по-ниски арки със златни кантове, а мозайките представят руско-украинския съюз от 1654-а до Октомврийската революзция през 1917-а.
На един от входовете на станцията има репродукция на Ектор Гимарм, който е творил в "ар нуво". В замяна на входа на спирка "Маделайн" в Париж има творба на Иван Лубенников. Дълбочината на спирката е 50 метра.
Тази метростанция води към Болшой театър и оттам идва наименованието й. Освен това стига до Червения площад и Кремъл, затова богатият дизайн и скъпи орнаменти са напълно в реда на нещата. Тук мозайките са заменени от порцеланови релефи, които показват традиционни за Съветския съюз танци и музика.
Фигурите са в носии, характерни за Украйна, Узбекистан, Грузия, Армения, Казахстан, Беларус и Русия. Композицията е от седем мъже и седем жени в народни носии. Всяка от тях е пресъздадена още четири пъти и така образуват множество от 56 фигури.
Мраморът, използван за спирката, е иззет от разрушената катедрала "Исус Спасител". Гранитът по пода е шахматно нареден. Запазен е и бюст на Владимир Ленин. Дълбочината на станцията е малко под 34 метра.
Спирката е замислена както като почест към победата във Втората световна война, така и като поклон към тази над Наполеон през 1812-а. Дело е на руския скулптор и художник Зураб Церетели, който е прочут с грандиозните си статуи като тези на Свети Георги и Прометей.
Станцията има дълга история, която започва още през 1986-а, но след много перипетии отваря врати чак през 2003-а. Това е единствената спирка в Москва, в която пътниците до 2017-а са се качвали на влаковете от две различни локации. Тя е най-дълбоката в руската столица със своите 84 метра дълбочина. Слизането с ескалатор отнема около 3 минути.
Това са и най-дългите ескалатори в Европа – всеки е 126 метра. Основите са от арматура, запълнена с бетон, а пилоните са облицовани с червен мрамор. Подът е шахматов с полиран завършек.
Тази метростанция е сравнително нова и модерна като визия. Все пак обаче не е избягала от традициите при конструкцията на метрото в Москва, което има амбициите да се нарича "подземен дворец". Само че тук няма пищни арки и скъпоценни метали на килограм. Подходът е доста по-минималистичен и скромен и е заимстван от парижкото метро.
Е, все пак стените са от зелен мрамор, донесен от Кубан, а подът – от сив гранит и мрамор. Металните зелени основи на фенерите, вградени в платформата, трябва да напомнят дървета на фона на чист, белезникав таван. Спирката е дело на архитект Волович и е доста плитка по московските стандарти - само 10 метра.
Спирката е проектирана от Леонид Поляков, който е и архитект на един от седемте небостъргачи на Сталин. Подът е от многоцветен гранит, който цели да напомня пъстър килим. "Арбатска" е построена върху по-стара станция, която е разрушена от немски бомбардировки.
Новият вариант е доста по-дълбок. Съоръжението специално е предвидено да може да бъде използвано като бункер, дори и при ядрени атаки, благодарение на филтрите си за въздух. Полилеите и облите арки обаче не напомнят за Апокалипсис.
Подът е от червен мрамор, а по тавана преобладават флоралните елементи. Въпреки това дори и размерите на спирката подсказват, че предназначението й не е само като транспортен терминал. 250-метровата й платформа е втората по дължина в Москва. Дълбочината й е 41 метра.
Името и дизайна на тази станция са вдъхновени от постиженията на Русия в областта на авиацията. Под това се разбира включване на метал, много метал. Декорацията на тавана е ръбеста, изсечена и напомня витла на самолети.
Отгоре се редуват звезди и слънца, за да подсказват за небето. В единия край има скулптура на Икар, който се пресяга към Слънцето. Спирката се свързва обаче и с фатален инцидент. През февруари 1982-а ескалаторите убиват 8 души, след като зле монтирано стъпало се срива в най-пиковия час следобед.
Съветската преса обаче почти не отразява инцидента, за да не изплаши хората, които ежедневно минават през "Авиомоторна".
Станцията води до парка "Горки" в Москва. В нея са вложени пет вида мрамор, а барелефите изобразяват различни дейности като футбол, тенис и авиация като са вдъхновени от Древна Гърция и нейните антични скулптури.
Строежът на спирката обаче е труден – тя се намира само на няколко десетки метра от бреговете на река Москва. Освен това съоръжението е на две нива, свързани помежду си с мостове. Използвани са 1500 кв. метра мрамор и 200 кв. метра порцелан. Стъпалата към вестибюла са украсени с червена металопластика. Дълбочината е едва 10 метра.
