Когато човек и институция станат досадно неразделни. Михайлов е президент на БФС от 10 години, през които българският футбол върви само в една посока и въобще не е нужно да посочваме накъде точно.
Щом царуването му свърши, той ще се запомни не само като най-известния танцьор в българския футбол. Срещу неговото име ще е вписана ерата, в която невиновното за нищо БФС беше безучастен свидетел на рухването на ЦСКА, Левски и националния отбор. Ерата на уговорените мачове, черното тото и празните стадиони. Ерата, в която т.нар. ултраси останаха единствените хора, които реално ходят на мачове, отгоре на това се месят в работата на БФС и на клубовете, заплашват с писма, събличат треньори, изискват оставки, гонят и връщат собственици на отбори.
БФС наблюдава процесите кротко отстрани, оставя се да бъде командвано отвън, и изглежда съществува предимно за да се грижи за интересите на Лудогорец - и да осигурява тяхното комфортно пребиваване в несъстоятелната „А” група.
Някога той беше режисьор, макар че едва ли някой извън семейството му може да назове повече от един негов филм. Днес се кичи с титли като „знаменосец на пушаческото войнство” и е неразделен с голямата си любов: цигарата. Не знаем дали тя му отвръща със същото, но той със сигурност прави каквото може, за да осигури бъдещето й в модерното общество.
Съмняваме се някой да е изговорил повече нелепости по така значимата и катарзисна тема къде и защо може и не може да се пуши. Наслушахме се да описва забраната като фашизъм, пушенето като оргазъм, както и продуктово да позиционира конкретна марка и да пробутва името й където успее. Призоваваме тази любовна история да спре да се случва в публичното пространство и да се пренесе изцяло в частното.
Това не е друг музикален дует, а са самите Батман и Робин на българското социологическо мъмбо-джъмбо. Кънчо Стойчев и Андрей Райчев могат да предвидят каквото си пожелаят и после подробно да обяснят защо не се е сбъднало.
От известно време уж напуснаха социологията, но това не означава, че са престанали да бъдат двойка и че са престанали да обявяват мненията и прогнозите си: всичко, което вече е станало, им е било пределно ясно, а всичко, което предстои да стане, може и да не стане. Благодарим за изчерпателността, прощаваме стохастичните грешки, но хайде да престанат те и колегите им да ни предлагат манипулации и да ги наричат социология.
Тежък избор измежду многобройните телевизионни двойки, които злоупотребиха с търпението ни (и тук някои мечти се сбъдват, благодарим, Цонев и Ризова).
„Господари на ефира” отдавна не е нито смешно, нито значимо шоу, а многобройните му водещи са прогресивно безинтересни и досадни – вярно, предимно не по своя вина, а по тази на господа сценаристите и продуцентите. Специално Мария Игнатова и Димитър Рачков постоянно дебнеха и от реклами и билбордове – и то по-дълго, отколкото позволява добрият вкус за дует, в който само един от двамата притежава актьорски талант.
Ето една неправдоподобна двойка, която ражда безумие след безумие. Главният шаман на републиката периодично се позовава на главната пророчица на републиката и си служи с нея като с някакъв аргумент, за да развива своите псевдопатриотични (но субсидирани) дейности.
Според легендата, Ванга привикала директора на НИМ през есента на 1996 г., за да му каже „нещо важно за държавата”. „Каза ми: Седни, Божидаре. Аз скоро си отивам. Исках да ти предам, че ти си определен да оправиш държавата...”. Тя съвсем конкретно му заръчала на първо време да „стегне” четири държавни църкви и му посочила кои. Както се казва, останалото е история, която винаги започва с „Леля Ванга каза...” и продължава и до днес със Свещения кладенец в Плиска. Хайде стига толкова, предлагаме ние.
Отсега признаваме, че ги включваме единствено за да разпрострем хейта до междуконтинентални ширини и за да не ни обвинят, че мразим само българското. Откъде да започнем с тях двамата?
Егоцентричният рапър и напълно безталантната квази-знаменитост до него успяват да досадят чак в далечна България - с желанието да придадат максимална публичност на толкова безинтересното си и изпразнено от съдържание съществуване. Влиянието им в българската култура се усеща и техните последователи на наша почва черпят щедро от похватите им. Така безсмислени хора и техните безсмислени дейности заемат все по-голямо място в медиите и социалните мрежи.
Доказателство, че мечтите се сбъдват: тази двойка вече обяви раздялата си. Най-вероятно нямате никаква идея как изглеждат Ангел и Моисей (хайде познайте кой кой е на снимката), но сте чували за тях и знаете, че съществуват. По-щастливите от вас не се сещат за нито една тяхна песен. Нещастните знаят за „Къде си, брат” и други диаманти на хип-хоп чалгата. Сигурното е, че в сравнение с тях Румънеца и Енчев зазвучават минимум като Саймън и Гарфънкъл.
Ангел и Моисей ще продължат да творят, но поотделно, което изглежда известно облекчение. А за други „музикални” двойки тип Лео и Део по-добре въобще да не отваряме дума.
Пожизнен приз за най-интимна двойка, чиято връзка е публична тайна. След минимум шест години на близки взаимоотношения, те все още се държат като срамежливи млади влюбени. Не пропускат да се уловят за ръце, когато решат, че останалите не ги гледат, или деликатно да се целунат в някое задкулисие.
А досущ като Рене от „Ало, ало”, ДПС продължава да върти любовниците си по начини, очевидни за всички останали, освен за самите любовници. Вече няма нужда да се правим, че не знаем какво се случва между двете партии, по-скоро си мечтаем някак взаимоотношенията им магически да престанат да ни засягат.
