Принц Хари отново попадна под прицела на таблоидите - този път заради предполагаемата му нова приятелка Мегън Маркъл.
Актрисата, известна с ролята си на Рейчъл Зейн от сериала "Suits" ("Костюмари"), се оказа в центъра на вниманието на британските медии, които от няколко дни се надпреварват да търсят "жокери", доказващи, че двамата наистина поддържат връзка.
Daily Mail я описва като "обаятелна брюнетка", "отклонение от обичайния тип жени на принц Хари" и "изключение от стила светски блондинки, към който спадаха досегашните му гаджета".
Това, което изданието се опитва да каже всъщност, е, че Маркъл е тъмнокожа.
Или ако трябва да бъдем по-прецизни - Маркъл е дете на родители от различни раси. Баща й е бял, от холандско-ирландско потекло, а майка й е "100% чернокожа", както самата тя я описва. Актрисата, която е израснала в Лос Анджелис и сега живее в Торонто, говори с удоволствие за произхода си пред медиите.
Британската преса обаче има по-различен подход. Таблоидите дадоха всичко от себе си, за да се разбере, че връзката й с Хари е скандална поради един куп причини: тя е разведена, по-възрастна от него (Маркъл е на 35, а Хари - на 32 г.), има някои провокативни любовни сцени в сериала "Suits", а майка й е чернокожа жена.
Всички тези подробности щяха да бъдат пренебрежими - незначителни, неуместни дори - ако ставаше дума за поредната холивудска двойка. Но ситуацията е различна заради принц Хари - петият в реда за наследяване на британския престол.
Самата философия на монархическата династия е антитезата на разнообразието.
Клишето говори само за себе си: "синята кръв" (от испанското sangre azul) се налага като понятие в края на 16 век, за да отличи расовото превъзходство на белите християнски аристократи (с бледа кожа и синкави вени) от евреите, мюсюлманите и африканците, които постепенно губят позициите си в Европа.
Независимо от контекста, в който този се заражда този стереотип, хората продължават да го използват до ден-днешен.
Няма значение и фактът, че кралската кръв отдавна не отговаря на средновековните разбирания за "чистота".
Още от времената на Римската империя в Европа живеят общности от африкански произход. Като се има предвид склонността на европейските монарси към извънбрачни афери с прислужници и роби, не е никак изненадващо, че съпругата на британския крал Джордж III - Шарлът - е описвана като "грозновата" заради тъмната си кожа и широки ноздри.
Подобно е и описанието на кралица Филипа, съпруга на Едуард III, за която се твърди, че била "с кафява кожа по цялото тяло".
Британското общество не се замисля за етническия произход на кралското семейство, нито желае да се разрови в столетните му връзки с търговията на роби. Отношението към хората от смесена раса като Мегън Маркъл, които имат интимни връзки с аристократите от модерната епоха, обаче е двусмислено.
Един от примерите в това отношение е Ема Макуистън - мулатка, омъжена за британския виконт Уеймът, наследник на имението Лонглийт от 16 век. Когато бъдещият й съпруг я представя на майка си, тя директно го пита: "Сигурен ли си, че искаш да постъпиш така с 400-годишното ни родословие?".
Макуистън коментира пред сп. Tatler, че се е сблъсквала с аристократични предразсъдъци многократно.
"Класата си е класа, но расовият проблем си стои", казва тя.
Никой не знае дали това се дължи на осъзнат расизъм или на чиста глупост, но привилегированата общност във Великобритания често изпада в конфузни ситуации. Така например, преди години принц Филип сравни традиционната носия на нигерийския президент с пижама. А самият принц Хари се появи с нацистки костюм на светски бал с маски.
Ако досега Хари не обръщаше особено внимание на сложния проблем за расата и идентичността, сега му предстои сериозно изпитание.
Мегън Маркъл познава не само позитивните, но и негативните последици на произхода си: не само е ставала свидетел на обидни подмятания по адрес на майка й, но и е срещала професионални трудности заради цвета на кожата си.
Случвало се е да й отказват филмови роли, защото била "прекалено черна, за да играе бяла жена" или "прекалено бяла, за да играе чернокожа жена".
Маркъл се гордее с наследството си и това е голямата разлика между нея и кралската династия: семейство, което предпочита да избягва въпросите за миналото си, да ги замита под килима и да се надява, че никой няма да обърне внимание.
"синята кръв" (от испанското sagre azul)..." Пак вярвате на всичко, което четете. Не "sagre", а SANGRE е на испански. Коренът е същия, както и в останалите романски езици: на каталунски - sang, френски - sang, италиански - sangue, португалски - също, румънски - sange, латински - sanguis и т.н. Ако сте чували думата "сангвиник" - оттам идва. * * * ... "синята кръв" се налага като понятие в края на 16 век, за да отличи расовото превъзходство на белите християнски аристократи... от евреите, мюсюлманите и африканците, които постепенно губят позициите си в Европа." Не, това най-вероятно се случва столетия по-рано, по време на Реконкистата - още 9-10 век. Няма как да стане в края 16-ти век, защото маврите и евреите са изгонени от Испания още в края на 15-ти. Даже са почти изгонени по-рано. В края на 15-ти век пада последното парче земя, а то е било колкото четвърт България. Да, в средата на 16-ти Османската империя се разширява, но едва стига до Виена и въобще няма сили да завладее Западна Европа. Става дума за фронт срещу хора облечени различно, говорещи чужд език и агресивно настроени... на чий аристократ въобще му е необходимо да си показва кожата? Та, както казах по време на Реконкистата изобщо не става дума за расово превъзходство, а за обикновено противоборство. Испанската аристокрация се мъчи да си върне владенията от мюсулманите, които са ги изместили. Съответно нали се сещате, че има и междуособици сред благородниците? Понеже още никой не се е сетил да въведе лични карти с биометрични данни, често знатните са "доказвали" произход чрез показване на светлата си кожа. Пък и не можеш да отличиш чужденеца само по цвета, защото един европейски селянин, който цял ден блъска на полето хич не е с бледа кожа. Само че споменаването на африканците отделно от мюсулмани и евреи е изключително тъпо, понеже Испания тогава се владее именно от северноафрикански мюсулмани - маврите. Голяма част от евреите също са северноафрикански. Казвам част, защото пък една друга част от останалите са си местни, испански, доста по-светлокожи сефаради. А към тях дълго време са се присламчвали още по-светли европейски евреи, понеже столетия наред испанската църква е била толерантна към тях. Всъщност те даже не са били врагове на Реконкистата - евреите, както и останалото немюсулманско население са били обект на повишени данъци. Ако сте чували за данъка "джизие" по време на нашето робство - същият го е имало и там. Да, сигурно на местните евреи не им е дремело много за Испания и сигурно са приели новия господар без борба. Само че през 1492 испанците не ги гонят за това. Даже въобще не ги гонят. Първо предлагат на останалите мюсулмани и евреи да се покръстят, а който не е съгласен - да напуска. По това време на аристократите вече въобще не им е необходимо да доказват сините си вени. Те и без това владеят страната. * * * А самото понятие за синя кръв само че под други имена се открива в много по-ранни източници - хилядолетия преди новата ера. И пак не е срещу врагове, а като отличителен знак на висша класа. Въобще синьото е бил цветът на най-най-хипер богатите. Синият цвят се е добивал изключително трудно. Толкова трудно, че още съществува термин "кралско синьо", който неслучайно е оцелял толкова време. И днес още имаме трудности със синия цвят. Примерно светодиодите са изобретени в началото на 60-те години, но достатъчно ефективен син светодиод се появява чак в средата на 90-те. Преди няколко години учените, които го създадоха получиха Нобелова награда за него.