За никого не е изненада, че човечеството има голям проблем с боклука, който генерира.
Става дума за над 2,1 милиарда тона отпадъци ежегодно, от които голяма част не се връщат в икономиката и се трупат като все по-голям социален и природен проблем.
Особено голям е проблемът с пластмасата. Той се изразява в производството на над 8,3 милиарда тона отпадък, откакто сме започнали масовото ѝ производство през 50-те години на миналия век. Отпадък, с който още не сме намерили достатъчно ефективен начин да се справим.
За това може да помогне друго, по-скорошно изобретение - изкуственият интелект (ИИ).
Стартъп от Великобритания на име Greyparrot използва система с ИИ, която анализира преработката и рециклирането на отпадъците в съответните предприятия и показва кои точно подходящи за рециклиране боклуци са изхвърлени, вместо да бъдат използвани отново.
Системата използва камери, поставени над лентите на конвейерите, по които минават всички отпадъци в сепариращи инсталации и заводи за боклук.
Софтуерът с ИИ в тях пък "оглежда" и анализира всичко, което преминава през конвейерите в реално време. Технологията вече се ползва в 50 завода за сортиране на отпадъци в Европа.
Например в един от наблюдаваните заводи компанията е установила, че годишно ценни материали за 1,8 млрд. евро не се усвояват и отиват на сметището.
Данни от наблюдението с ИИ на само една лента в друг завод за отпадъци - във Великобритания, сочат, че 28% от боклука (над 500 тона), насочен към сметище или за изгаряне, е ценен - алуминий, стомана и рециклируема пластмаса като PET.
Т.е. компанията не само губи пари, но и се произвежда еквивалент на 121 тона въглероден диоксид месечно, който е можело да бъде спестен.
Това е и целта на системата - да посочи на завода, че процесът на сортиране не е ефективен и да последват нужните мерки.
Подобна технология би могла да бъде от изключителна полза, тъй като нивата на рециклиране в световен мащаб са доста ниски - около 10%, а сред причините може да бъде и недостатъчно ефективното сортиране на отпадъците.
"Боклукът е на четвърто място по принос за климатичните промени и въпреки това данните, които имаме за управлението му, са малко. Това е голяма възможност, която се пропуска", казва основателят на Greyparrot Микела Дръкман, цитирана от сайта EU-startups.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Системата с наблюдение на боклука има накъде да се развива, тъй като способността на ИИ да обработва изображения и да разпознава различните видове отпадъци все още не е на достатъчно високо ниво. Например софтуерът без проблем разпознава пластмасова бутилка от безалкохолно, но в идеалното ѝ състояние. Ако тя е оцапана в боклука и смачкана, това вече не е толкова лесно.
Софтуерът въпреки това проследява 32 милиарда отпадъка годишно, което позволява на Greyparrot да създаде огромна дигитална "карта" на боклука. Информацията би помогнала обработката и рециклирането да станат по-ефективни.
"Това помага и на регулаторните органи да знаят много по-добре какво става с материалите, кои материали са най-проблематични, и да повлияе и на дизайна на опаковките", обяснява пред Би Би Си основателят Микела Дръкман.
Според нея климатичните промени и управлението на отпадъците са свързани, тъй като една от основните причини да използваме прекомерно различните природни ресурси е, че не сме в състояние да възстановяваме достатъчно добре вече употребеното.
"Ако има по-стриктни правила, които да променят начина, по който потребяваме и как правим опаковките, това би имало много голямо въздействие върху веригата на стойността и как използваме ресурсите", смята Дръкман.
Т.е. с данните от системи като тази на Greyparrot големите компании биха могли да предлагат продукти и опаковки, които по-лесно могат да се използват повторно.
Според Дръкман голям проблем са и твърденията, че дадени продукти и опаковки са "еко" или "зелени", без реално да са. "Виждали сме много такива, но понякога тези претенции не са потвърдени с факти и това може да е много объркващо за потребителите", казва тя.
За да помага на магазините да проследяват каква част от пластмасовите бутилки се рециклират, друга британска компания - Polytag, го покрива с ултравиолетов знак, който е невидим за човешкото око.
В заводите за рециклиране тези знаци се прочитат от съответната машина на компанията, а броят на преработените се качва в приложение, данните от което клиентите на фирмата могат да следят в реално време, т.е. колко са действително рециклираните бутилки.
Друг начин да се насърчи и оптимизира рециклирането е въвеждането на т.нар. депозитна система.
Тя съществува в доста страни от ЕС, обсъжда се въвеждането ѝ и в България, а такава се очаква и в части от Великобритания от 2025 г.
В различните страни тя е решена различно, но като цяло потребителят плаща депозит за опаковката, който след това получава обратно, когато я предаде за рециклиране.
В този процес обаче има и трети участник отвъд индустрията и политиците, от които зависи продуктите да се рециклират или използват многократно. Това сме всички ние - потребителите, които освен да избират по-устойчиви опции могат и просто да консумират по-малко.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инестбанк, Hitachi Energy.
