Американският президент Доналд Тръмп обожава да преименува разни неща и най-новата му цел е изкуственият интелект.
И отсега нататък той настоява името, което се използва за технологията да бъде "супер интелект".
Американският лидер обяви това си предложение по време на речта си пред Общото събрание на ООН във вторник, като заяви, че оттук нататък терминът трябва да бъде заменен във всички официални документи на САЩ.
"От този момент нататък всички документи на Съединените щати, а надявам се и тези на целия свят, ще бъдат променени, така че да използват много по-точния термин "свръх", вместо "изкуствен". Така че това е свръхинтелигентност", каза американският президент.
Според него думата "изкуствен" създавала впечатлението, че този интелект е фалшив, а всъщност той е "невероятен".
Тръмп дори предложи съкращението "SI" като аналог на използваното в момента "AI".
"С други думи, добре дошли в новия свят на свръхинтелигентността - SI. Да видим дали това ще се наложи. Звучи много по-добре. То е много по-добро и много по-точно", заяви той.
Не е ясно кога и по какъв начин би могла да бъде приложена подобна промяна.
Наименованието "изкуствен интелект" не е юридически установен термин, който президентът на САЩ може едностранно да промени с решение. Това е общоприето понятие, използвано от компании, учени и потребители за обозначаване на технологията и научната област около нея.
Макар днес терминът "изкуствен интелект" да е част от ежедневния език, той има конкретен произход.
Наименованието датира от предложение за конференция в колежа "Дартмут" през 1955 г. На следващата година математици и учени се събират, за да обсъдят как машините могат да бъдат направени интелигентни. Именно при подготовката на конференцията компютърният учен Джон Маккарти въвежда термина "изкуствен интелект".
Предложението е съавторство на Маккарти, Клод Шанън, Марвин Мински и Нейтаниел Рочестър. Конференцията в "Дартмут" от 1956 г. впоследствие се превръща във важен момент в историята на изследванията върху изкуствения интелект.
По онова време обаче няма едно общоприето название за тази научна област. Част от учените свързват изследванията с "кибернетиката" - област, която разглежда комуникацията и управлението при машините. Още през 1951 г. в Париж е проведена конференция, на която се събират специалисти по кибернетика.
Други използват термини като "изследване на автоматите", насочено към самоуправляващи се машини. Клод Шанън, смятан за "бащата на информационната теория" и един от организаторите на конференцията в "Дартмут", също използва това понятие.
В интерес на истината "супер интелект" вече съществува като понятие в средите на AI.
С него се обозначава форма на изкуствен интелект, която надхвърля човешките интелектуални способности.
"Супер интелектът" е сред крайните цели на част от водещите компании, които разработват най-напредналите AI системи.
Същевременно той е и един от основните източници на опасения сред изследователи и експерти, които предупреждават за потенциалните рискове от технологията.
Именно в контекста на тези опасения идва и предложението на Доналд Тръмп.
През последните седмици дебатът около възможностите и рисковете на изкуствения интелект се засили, след като бивш изследовател на Anthropic предупреди, че технологията може в близко бъдеще да стане толкова мощна, че да представлява заплаха за човечеството.
Темата доведе и до нови спорове във Вашингтон за това доколко развитието на AI трябва да бъде регулирано.
Тръмп последователно защитава по-слаба регулация на технологията, като аргументът му е, че прекомерните ограничения могат да забавят САЩ в конкуренцията с Китай за технологично лидерство.
В речта си пред ООН той отново подчерта, че няма намерение да ограничава развитието на технологията.
"Няма да задуша растежа на нещо, което ще бъде по-голямо от Индустриалната революция", заяви Тръмп.
Изкуственият интелект се очаква да бъде една от основните теми в международния дневен ред както по време на Общото събрание на ООН, така и на фона на очакваното посещение на китайския президент Си Цзинпин във Вашингтон и срещата му с Тръмп.
