Макар че не може да блесне с нищо "най", проходът Сан Бернар между Италия и Швейцария е един от най-известните и знаменити в Алпите.
Официалното му име е Голям Сан Бернар, но той нито е най-високият, нито най-натовареният. Под него има тунел със същото име, но и той не е рекордьор - нито по дължина, нито по трафик.
Районът все пак е знаменит. За повечето хора името е познато, тъй като породата кучета санбернар произхожда от манастира и приюта, основани от свети Бернар на прохода, които от 10 века дават подслон на пътници и поклонници, тръгнали през суровата планина.
Пътят през Алпите е основна транспортна връзка от хилядолетия и свързва Северна и Южна Европа.
Проходът се намира на 2470 метра височина, на границата между Швейцария и Италия. Пътят през него свързва Мартини в първата страна с региона Аоста във втората. Тъй като проходът обичайно е затворен за трафик от октомври до май-юни, още през 60-те години на миналия век под него - на височина от 1900 метра в планината - е построен тунелът "Сан Бернар".
За времето си тунелът е бил инженерно постижение, но с дължината си от 5,8 км днес той не може да се мери с гиганти в скалите като "Готард" - пак в Швейцария, и "Лердал" в Норвегия.
Годишно през тунела "Сан Бернар" трафикът може да достигне над 1 млн. преминали превозни средства, но е далеч от потока през тунели в Алпите като "Монблан" и "Фрежюс".
Но нито един от тях не може да се похвали със собствена водноелектрическа централа, която да захранва енергийните им нужди.
Скоро "Сан Бернар" ще има и ток от соларни панели, които да поемат енергийните му нужди от осветление и вентилация през зимата.
"Зелени заедно"... е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
"Сан Бернар" е единственият международен тунел с построена в него водноелектрическа централа, уверяват от компанията, която се занимава с поддръжката на ВЕЦ-а - Hydro Expoitation.
Малката централа се намира на около 1,5 км. от входа на тунела от швейцарската му страна и е вградена в скалите до него. Построена е още през 1962 г., когато е изграждан и самият тунел и използва вода от язовир, разположен 170 метра по-нагоре в планината. Съоръжението е малко и произвежда около 3,2 гигаватчаса електроенергия годишно.
Язовирът е създаден с първоначална цел да подсигури противопожарната охрана на тунела, но впоследствие започва да го захранва и с електричество, благодарение на разликата във височината на водния резервоар и намиращата се при тунела турбина за производство на електричеството, генерирано от налягането на водата.
Самата централа е изградена в подземна камера до тунела, а водата от язовира се отвежда към ВЕЦ-а по тръбопровод.
От Hydro съобщават, че турбината е преминала през основен ремонт през пролетта на 2026 г. и към мощността ѝ са добавени още 15 киловата.
Наскоро обаче от компанията, която управлява самия тунел - Tunnel du Grand-St-Bernard, обявиха, че започват да инсталират и соларни панели, чието електричество също е предназначено за осветлението, вентилацията и поддръжката на тунела.
Панелите ще са общо 1000 и ще бъдат инсталирани поетапно до 2027 г.
Те се поставят върху покритата подходна галерия към тунела на обща площ от 7000 кв. м. Очакванията са да произвеждат 450 мегаватчаса електроенергия годишно, което е около половината от нуждите на тунела.
Соларният парк ще осигурява полезен допълнителен ток през зимата към настоящото производство, а нуждите за осветление, вентилация и електромеханичната система са значителни, поясняват от компанията пред швейцарската агенция Keystone-SDA.
Макар че на пръв поглед звучи парадоксално да се инсталират соларни панели за ток през зимата на височина 1900 метра в планината, районът около тунела има висок процент на часове със слънчева светлина.
Освен това на подобна височина въздухът е по-тънък и слънчевото греене е по-интензивно, а снежната покривка отразява слънчевата светлина и може да увеличи енергията, която стига до панелите.
Обичайно подобен тип зимни панели се инсталират под по-голям наклон - на "Сан Бернар" е 60 градуса, за да улавят по-добре по-ниското слънце, а снегът да се свлича по-лесно от тях.
Допълнителен ток е особено нужен през зимата, тъй като водният приток към ВЕЦ-а в тунела намалява - валежите се задържат под формата на сняг, вместо да "захранват" язовира над "Сан Бернар".
По принцип това далеч няма да е първият тунел, който функционира и със собствено електричество от възобновяеми източници. В Швейцария има и други такива транспортни съоръжения със соларни паркове към тях, такъв има и в Нидерландия. В Австрия също е обявен проект за тунели край Виена, захранвани от фотоволтаици и батерии.
"Сан Бернар" обаче вероятно е единственият в света със собствени ВЕЦ и соларен парк.
--------
