Преди две години, под статията за победителите в конкурса на фестивала "София: Поетики", имаше коментар от читател: "Ходя на "Поетики", тъй като все не си намирам компания за цирк".
Действително, да слушаш поетични произведения заедно с няколкостотин души, повечето от които имат безкрайно много други занимания междувременно (сред които снимане с телефона, пиене на бира, споделяне на нецензурни коментари по адрес на този и онзи, целуване, лаф с приятели) - всичко това може да бъде доста забавно. И е. Всяка година от първото провеждане на поетичния фестивал през 2000 година.
С една дума: имаме сцена на която се случва какво ли не, между което и четене на поезия (или на неща, които авторите или организаторите, или приятели на оргазнизаторите, смятат за поезия).
Какво по-хубаво от пикник под дъжда?
В 7 часа на Лятната сцена и пространствата около нея започна официалната част на четенията, открита от бившия първи демократично избран президент на република България д-р Желю Желев. Програмата продължи с музикална част (групи от Полша и Чехия), редувана с международни четения с превод.
Е, навярно, споменатият в началото коментиращ и тази година е бил някъде там в Борисовата градина, на пейките пред Лятната сцена.
И сигурно е съжалил, че му се е наложило да се позабавлява една идея по-кратко, заради внезапния дъжд, който се изсипа над публиката към 21 и 30 - само час след като беше започнала официалната част на конкурса "Поетики".
Именно дъждът стана причина за оттеглянето на някои от хората, но много от верните почитатели на "Поетиките" и приятели на участниците останаха под дърветата или под тентите, предвидени от оргазнизаторите на международния фестивал за гостуващите представители на източно-еропейските страни.
Регламенти, победители...
Според конкурсната част на фестивала по регламент всеки от избраните участници чете по едно свое произведение, с което се бори за гласа на публиката.
Победителят тази година? Августин Господинов (виж вдясно). Той получи награда, която тази година е в размер на 100 лв. За разлика от предишните години, името му не беше обявено непосредствено след конкурса, а ден по-късно - за да се преброят гласовете е имало нужда от поне едно сухо място.
Ах, тази политика!
За разлика от други години, този път "София Поетики" се проведе в особен формат, силно оцветен политически.
Към четенията, които тази година преминаха под мотото "Пикник на свободата" в чест на промените през 1989 година, имаше и съпътстваща програма "25 години свобода".
В чест на датата, бележеща освобождаването от комунистическия режим, тази година се провеждат и различни съпътстващи мероприятия. Сред тях е програма от прожекции на тематични филми, които могат да се видят до 16 юни, включително (повече информация на страницата на "Поетики" във Facebook).
В рамките на фестивала беше организирана и серия лекции на проф. Александър Йорданов, Владимир Левчев и Едвин Сугарев. Те събраха заинтересувани от събитията в университетския театър "Алма Алтер". По време на тези лекции, участниците в събитията от 1989 година разказаха своята теория за това "Какво се случи?" около заветната дата 10 ноември.
Подкрепа за идеята... или за политическата й част?
Вероятно за първи път фестивалът успява да събере толкова силна подкрепа - културни институти, община, медии. За първи път и поетическото четене София: Поетики" се провежда под патронажа на действащ политик: президента Росен Плевнелиев.
Събитието се радва и на голям брой спонсори, като за първи път и Столична община подава ръка на фестивала, като го включва в програмата за кандидатстването на София и Югозападния район за културна столица през 2019 година.
Сред спонсорите и активните участници в оргазнизацията са също и Полският културен институт, Унгарският културен институт, Чешкият културен център.
С една дума - Поезия и Политика този път се срещнаха. Доколко тази среща е полезна за зрителите е едната страна на въпроса, а доколко поезията печели от този малко объркан формат - съвсем друга.
