Съдейки по Световния доклад за щастието, държавите от Северна Европа изглеждат като (почти) съвършени общества. Или поне са най-близо до нещо подобно в сравнение с всички останали страни.
Години наред те окупират челните позиции, и в последното издание на доклада за 2025 г. отново топ 3 се формира от Финландия, Дания и Исландия.
За нас на Балканите това е трудно обяснимо - как може да са толкова щастливи и доволни от живота си хора, които трябва да търпят студен и неприятен климат, имат по-хладни характери и са предразположени към депресии и алкохолизъм?
За да отговорим на привидно парадоксалната ситуация ще вземем за пример Исландия и алкохола.
Да, в островната държава биха могли да имат проблем с пиенето, и го знаят - достатъчно е човек да се разходи из централната част на Рейкявик в петък вечер. Тя гъмжи от порядъчно подпийнали хора.
През 80-те и 90-те години на миналия век това е стигало до почти епидемични размери и страната е била изправена пред сериозен проблем. Тогава пиенето се оказва норма сред подрастващите и цели 42 на сто от децата на 15-16 години се напиват поне веднъж месечно.
Това налага целенасочени мерки, за да се ограничат вредите - и в индивидуален, и в обществен план, и днес резултатите са налице.
По отношение на децата започва мащабна кампания сред родители, социални служби и медии, която промотира забавления без алкохол - от събиране със семейството до спорт и физическа активност.
В резултат днес тийнейджърите, които се напиват, са 5%.
Но не са само те - употребата на алкохол в Исландия като цяло е ниска. Според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Световната здравна организация страната е с едно от най-ниските нива на употреба на алкохол на глава от населението в Европа - 7,4 литра годишно. За сравнение, в лидера Латвия се пият 12,1 литра, а в България - 11,2.
Това се постига и с високи цени и ограничен достъп до алкохол.
В Исландия, подобно на други скандинавски страни, концентрати, вино и бира с над 4% алкохол се продават единствено в държавни монополни магазини. Това означава, че не се правят промоции, напитките не се маркетират по никакъв начин и не се третират като обичайна стока.
В поредицата "Живот до 100" поглеждаме към нации, които са на челните места в класациите за щастие и дълголетие. Разказваме ви как намаляват вредата- балансират, минимизират или компенсират някои вредни навици, вместо да се отказват напълно от тях.
Другият възпиращ механизъм са огромните акцизи върху алкохолните напитки, които водят до изключително солени цени. Например над 80 на сто от цената на бутилка водка е формирана от данъчна тежест. Самата водка струва поне 46 евро за 700 мл. в държавните монополни магазини.
В резултат средната консумация в страната е ниска, но там - както и на доста други места - има проблем с рисковото пиене, т.е. процентът хора, които се напиват. Според данните на Директората за здравето - агенцията за обществено здраве на Исландия, една четвърт от хората в страната имат рисково поведение и декларират, че са се напивали поне веднъж в последния месец.
Затова и в страната от няколко години се провежда и инициативата за Сухия януари.
По принцип това е предизвикателство за въздържателство, но в Исландия се приема и като момент всеки да се вгледа и замисли в нагласата си към алкохола и да опита да наложи контрол над консумацията си.
Проектът се организира от три неправителствени организации и осигурява програма за подкрепа за тези, които искат да променят вредните си навици.
И като говорим за ограничаване на вредните навици - страната има и друга основа, на която да стъпи. Исландия е на прага на постигането на целта за елиминиране на тютюневия дим и намаление на тютюнопушенето до 5% от населението. Това е цел, поставена и от Европейския съюз, макар и чак за 2040 г.
Данните на агенцията за обществено здраве на Исландия за 2023 г. сочат, че в страната пушачите вече са едва 6%. Намалението спрямо началото на 90-те години на миналия век е съществено - тогава цигари са пушели една трета от хората.
Експертите обясняват сериозното намаление на тютюнопушенето и с увеличението на интереса към други продукти.
Например употребата на никотинови паучове в Исландия е нараснала значително в последните години - дневно такива ползват една трета от младите мъже и една пета от жените на възраст от 18 до 34 г. - според данните за 2023 г.
Лек ръст бележи и употребата на електронни цигари и устройства за нагряване на тютюн - фактор, който също се смята, че има директен принос към намалението на тютюнопушенето.
Колкото до щастието и постижимо ли е то на покрит от ледници вулканичен остров в Северния Атлантик - да, напълно.
Защото доброто здраве е фактор с неотменима тежест, а исландците знаят как да бъдат здрави и да се чувстват добре. И умеят да се забавляват и без питие или две.
Още от поредицата "Живот до 100":
Френският парадокс, или как да се радваме на храната без лишения
Хюга: Датската тайна за щастие, уют и дълголетие
