Опасна игра е да интерпретираш изкуството на някой творец според онова, което знаеш за неговото поведение и възгледи. Още по-опасно е да се опитваш да си обясниш неговата личност чрез творчеството му.
Но никой от нас не може да се сдържи да го прави, макар да знае, че не бива. Често говорим лицемерно как трябва да разграничаваме човека от изкуството му, но съзнателно или не, търсим съществуващата връзка между двете.
Прекрасно знаем, че във филмите си Уди Алън често е играл непохватен и неуверен мъж, който преследва по-млади жени, но ако предположим, че това по някакъв начин подкрепя обвиненията за блудство с доведената му дъщеря, би изглеждало прекалено и несправедливо.
Ако обаче се вгледаме в общата атмосфера на сексуална дисфункция в кино вселената на Алън, постоянните теми за любовната неудовлетвореност на мъжа и язвителните портрети на по-зрелите жени (особено ако са съпруги на протагониста), и ги обвържем с фактите от реалността, картината става съвсем различна.
За нещастие на публичния образ на Алън, един такъв анализ приляга твърде много на биографията на мъж, който е имал афера с 19-годишната дъщеря на своята любовница Миа Фароу, разбил е обединеното им семейство и е нанесъл емоционални щети, които отекват повече от 20 години по-късно.
Това са действия на ненаситен егоист, на объркан, свръхинтелигентен мъж с детска емоционалност, който не възприема останалите хора за реални и се задоволява с жалки детински оправдания, свързани с повика на сърцето.
Което пък е тясно свързано с персонажа, редовно игран от Алън на големия екран, понякога с любов, друг път унищожително.
Срещу табутата
Да, в комедийните си роли и в живота, Уди Алън често е рушал табута, преследвайки тийнеджърката Мариел Хемингуей в „Манхатън" и доведената си дъщеря Сун И Превин в реалността.
Наистина защитниците на големия режисьор винаги уточняват, че всъщност Алън никога не е осиновявал Сун И, нито пък се е женил за Миа Фароу. Както във всичко останало, свързано с този случай, така и тук ситуацията не е еднозначна: Не, Уди и Сун И фактически нямат роднинска връзка, но въпреки това табуто е нарушено, дори да е само табуто да извършиш нещо подло и развратно.
И макар да няма безспорна връзка между преследването на девойки в тийнеджърска възраст и блудстването с малки момичета, впечатлението ни от Алън в неговия живот и във филмите му е на увредена личност, която рядко си поставя каквито и да е граници.
Нещо в него се промени
А самият тон на неговите филми някак видимо се олекоти след тази буря в личния му живот и накърняването на репутацията му. Времето от раждането на малката Дилън Фароу през 1985 г. до обвиненията в блудство през 1992-а може би е най-плодотворният период в кариерата на Алън с „Пурпурната роза от Кайро", „Хана и нейните сестри", „Радио дни", „Септември", „Престъпления и прегрешения", „Съпрузи и съпруги".
След раздялата с Миа (и каквото и да се е случило с Дилън) Уди Алън внезапно премина към лековати комедии, които изглеждаха по-малко откровени и не толкова амбициозни. Несъмнено режисьорът вече не е и толкова отдаден, като преди четири години в Кан дори не успя да си спомни името на един от филмите си.
От всичко, което е направил през последните 22 години, само „Да разнищим Хари" носи духа на по-ранните му ленти. Той определено се промени, дали защото репутацията му рухна, дали защото изпитва вина за аферата със Сун И и разпадането на семейството, дали заради нещо по-дълбоко и незнайно за публиката.
Но поне относно филмите му няма нужда да се притесняваме. Щом хората все още гледат тези на Д. У. Грифит и Лени Рифенщал, несъмнено ще гледат и Уди Алъновите - не за да си обяснят същността на режисьора, а просто защото в тях има какво да се види. Дано ги гледат с наистина отворено съзнание.
