Колко често напоследък слушате за братята руснаци, от които ни разделят лошият Европейски съюз и още по-лошите американци? Ако пък сред приятелите си имате предимно русофоби, то със сигурност сте се наслушали на радостни възгласи за борбата на братския украински народ срещу лошите руснаци. Или за предателството на гадните холандци, които не пожелаха православна Украйна в ЕС, докато Меркел кани всякакви потенциални джихадисти откъде ли не.
И един ден всички тези вричания във взаимна любов отиват на тест. Простичък, но много интересен тест, наречен гласуване на Евровизия.
Тази година разделянето на точките между жури и публика дава пълна картина. Журито до голяма степен отразява "политическите отношения" между страните. Трудно е да очаквате Армения да гласува за Азербайджан, докато си разменят ракети в Нагорни Карабах.
При зрителите не винаги е толкова просто. Но да приемем, че резултатът показва степента на приятелство между народите, макар от време на време някой да се заслуша в песните или да се загледа в русата скандинавка, в арменката с дълги крака или в атлетичния полуразголен младеж на сцената.
Българските зрители дадоха 12 точки за сладникавото естрадно парче на Русия и 10 за тъжното виене на певицата от Украйна.
Повечето точки за Русия вероятно можем да обясним и с многото руснаци, живеещи у нас. Дотук нищо изненадващо, още повече че този път българския вот не се различава особено от глобалния.
Когато говорим за братски народи обаче, някак си очакваме взаимност. От години (с малки изключения поради други фактори) гласуването на Евровизия следва принципа на съседските взаимоотношения. Франция и Италия си разменят точки, Великобритания и Ирландия също, както и Румъния и Молдова. Андора дава най-много на Испания, Сан Марино на Италия, Малта на Великобритания.
Формирани са и големи групи от скандинавските страни, балканските народи (с подразделение бивша Югославия), бившите съветски републики. Доста често и имигрантите играят голяма роля при гласуването (българите в Испания, турците в Германия и Холандия, латвийците в Ирландия, поляците във Великобритания, арменците във Франция).
Така например България, Гърция и Кипър редовно си разменят точки. По съседски.
Тази година с 10 точки от журито в Македония и още толкова от публиката, спокойно можем да наречем македонците братя.
И тук стигаме до Русия. И после до Украйна. Двете "враждуващи страни" разбира се не си размениха точки при гласуването на националното жури. Когато се стигна до зрителския вот обаче, руснаците дадоха 10 точки на Украйна, а украинците 12 на Русия.
Ако обаче очаквате точки от двете страни за братска България, ще останете излъгани.
Ако Русия ни е майка, както твърдят русофилите, то ни бройте за изоставени в дом за сираци. Нула, даже две нули. На толкова можем да измерим любовта на Русия към българите. Украйна е малко по-щедра и получаваме цели 2 точки от зрителите и още една от журито. Истинско славянско семейство, нали?
Ако се вгледаме по-внимателно в резултатите, с общо 13 точки от Великобритания, 12 от Кипър и по 18 от Малта и Австралия, по-скоро ще да сме част от Commonwealth-a и то преди Камерън да ни е подарил "джипки" да си пазим границата.
Като франкофони получаваме и 10 точки от френското жури. И за пореден път си казваме "Je t'aime, moi non plus" с Русия. С 10 точки за френската песен и 8 за тази на Австрия, не е като в Москва да не разбират френски.
