Снощи, споделяйки с интелигентен и успял мой приятел някакви впечатления от обща позната, той заключи, че „момичетата от вашето поколение остарявате лошо", и ми изброи още няколко общи познати, някои публични личности, други не толкова, известни със силните си мнения, остър език и мисъл.
Реших да не го унищожавам с мое обобщение, извадено от меморабилията ми от мъжки скалпове, обяснявайки, че лошото остаряване е просто неприятната възможност да не умреш млад и секси, което се случва и с него. Но така или иначе се замислих за нас, т.е. тези, които сме между 45 и 55, и знам със сигурност, че всички страдаме от някаква степен на компенсаторно поведение.
Почти нямам позната или приятелка, която да не е преживяла по време на соца физическо или сексуално насилие, макар че почти никоя няма да го признае публично, и макар че не сме се движили сред необразовани, неинтелигентни хора, които не знаят какво е добро и зло. Аз напуснах България на 28 години - 1 година след 10 ноември, и една от важните причини да го направя е, че тук не се чувствах защитена като жена.
Сексуалната атмосфера през соца беше странна. Повечето хора бяха промискуитетни, секс се правеше на поразия, нямаше страх от СПИН, нито пък особена физическа или емоционална хигиена. Единственото редовно къпещо се съсловие бяха спортистите, а сексът беше отдушник на генералната не-свобода, в която живеехме. Лошото беше, че насилието се считаше за нещо нормално - к'во като някой ти обърше един-два шамара, обикновено си ги заслужила.
И подобно мислене беше естествено, защото елитът, който имаше възпитание, маниери и уважение към жените беше избит след 9 септември, а новият елит дойде от село, нахлул в София като гладно диво прасе, случайно попаднало в кочина.
Побоищата на сина на един от най-големите партийни функционери над негови бивши приятелки, както и върху бившата му жена, не бяха градски легенди, а истина която никоя от тях досега не посмя да разкаже публично, компенсирайки за съдебното възмездие, което никога няма да получи. Аз лично съм чувала разказ от първо лице за извадена ръка от рамото, счупена челюст и т.н.
Една от тях беше хвърлил от втория етаж на блока, в който живееха. Тази тема продължава да е табу, защото тези жени продължават да се страхуват, а и да се срамуват, че това им се е случвало.
Не един голям, и не толкова голям писател биеше жена си, както и не един актьор. Мой колега от ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, една вечер не си тръгна с компанията, с която ми беше на гости, заклещи ме на един фотьойл в собствения ми дом, удари ми шамар, остави ми синини по ръцете, и се бих с него докато не отстъпи. Ако не бях в собствения си дом, вероятно нямаше да ми се размине. Беше публична тайна, че биеше приятелката си.
Била съм и бита, и почти изнасилвана, в смисъл, че по чудо съм избегнала пенетрация насила, но съм била с разкъсани дрехи, свалена на земята или притисната в тъмно място, откъдето не мога да се измъкна. Била съм заключена в кола и бита от бивше мое гадже, с което бях разделена от 2 месеца. Около колата стояха около десетина мъже от моето поколение, и гледаха сеир, докато не ме спаси едно момиче, пак от моето поколение, което извика милиция.
Ако питате приятелите му беше нормален и симпатичен пич от нашето поколение, за мен отдавна няма значение, че не е.
Преследвана съм била от боксьор, преди да се появят мутрите, който ме беше видял на улицата. Беше си наумил да ме сваля, после да ме купува и накрая - да ме изнасилва. Причака ме до сградата, в която живеех, но, слава Богу, му стигнаха силите само да ме набута насила във входа, да ме закове с една ръка за стената, а другата да завре ръка между краката ми, свършвайки радостно бързо в панталоните си.
Оплаквала съм се в милицията, за да ми кажат, че нищо не могат да направят, само ще си създам враг, който може да се озлоби, а това нямаше да е никак добре за мен. Не беше възможно да има възмездие, когато се знаеше, че това беше позволено на най-високо ниво.
Познавам не едно „добро" семейство от моето поколение, в което жените ядяха шамари и обичаха съпрузите си. За вербалното насилие да не говорим. Да бъдеш наречена тъпа, некадърна, пък и курва, изобщо не беше нещо необичайно. За мое щастие съм срещала повече любов, отколкото психопатия, но изродите бяха на гъсто, и активно участваха в оформянето на поколения жени.
Възрастта, в която интелектуалците от моето поколение - актьорите, художниците, писателите, поетите и музикантите, трябваше да постигат големите си успехи, беше посветена на оцеляване в един нов социален строй, и това оцеляване беше успешно за по-гъвкавите, но по-голямата част се пропи и остаря грозно. Доста умряха от алкохолизъм. Много други са неподдържащи се мъже с ужасни зъби, шкембета, разбити нерви, а дори и да не са такива, повечето са свързани от тиха ненавист към живота и жените.
Та така с момчетата от моето поколение. Гледайки ги как остаряват, понякога се чудя как ние, лошо остаряващите момичета, не станахме масово лесбийки или не излъчихме някоя стабилна серийна убийца като Айлийн Уорнъс. Явно много обичаме мъжете. Аз лично вече харесвам връзки несвързани от поколение, без излишната обремененост на историческа свързаност, нещо, което мъжете практикуват от хиляди години, и най-после стана мейнстрийм и сред жените.
Този текст е изключително повърхностен, както и заключението на моя приятел, но отношенията мъже-жени през соца са нещо, което си заслужава говоренето. Ако, разбира се, има смели жени, които да разкажат случките, заради които сега остаряваме лошо всички заедно.
