Знаете ли, ние, българите, сме толкова кахърни, тегави и потънали в малки краткосрочни планове и локални битки, че дори забравяме да се сравним със съседите. А ако не гледаме в чуждата паница и не се състезаваме със съседа, какви балканци сме? Но ние дори не се сещаме да завиждаме!
Което вече е притеснително.
Примирили сме се явно. Така или иначе да се сравняваме с гърците е нелепо. Те са толкова различни с огромната си древна култура, неразбираема лексика и средиземноморска отраканост (да не забравяме и хубавите плажове)...
Румънците открай време са безинтересни, чак апатия ни обзема. Че какво ново, положително и цивилизовано може да се случи отвъд Дунава? Даже и времето им е по-лошо.
Македонците, наясно сме, са "малката България". "По-добре да си ида на село, отколкото в Охрид или Скопие", разсъждава българинът. Е, може на екскурзия, ама какво да им гледам?
Турция си е Турция. Добре живеят, ама са мюсюлмани. Истанбул, Анталия - са много впечатляващи, ама тихо! Не е възпитано да се възхищаваш на турците гласно, че ще те чуят. Да, имат вкусни локуми и баклави, ммм, ама никакви ги няма откъм човешки права!
Така остава само една страна от съседните, която предпочитаме да се правим, че не забелязваме. А тя просто ни избожда очите. Най-малкото когато Новак Джокович бие Григор Димитров на тенис, както се случи преди месец.
Сърбия - загадъчното "сърце" на Югославия. Страната, за която казваме със симпатия, че "омаза положението с онази война" и "не е в Европейския съюз, за разлика от нас". Сърбия - страната, която ни дари с азбуката на чалгата, а гражданите й изобщо нямат интерес да идват на нашето Черноморие, но въпреки това не спира да ни вълнува по съседски и то основно с въпроса
"По-добре ли са сърбите от нас или не?"
С една дума - единствено Сърбия буди балканското у българите. Но за съжаление, все по-пълна ни се вижда тяхната паница, ако ще и в още пет Европейски съюза да ни приемат.
Затова, нека се примолим за обективност и да направим едно сравнение между Сърбия и България.
Като си премерим... столиците.
Първото впечатление за Белград е, че "не е по-добре от София". Специално ЖП гарата е толкова провинциална, че прилича на бургаската. Вижте Софийската централна гара - като я ремонтират ще стане... ехееее.
Влаковете на "братята" сърби, също като нашите, стоят забутани по коловози, обвити в гъста растителност и графити. Естествено, за никого не е тайна, че сръбско-българската задруга се обогати за сметка на националните железопътни компании, ама и по този въпрос шттт... Да не си разваляме почивката.
След ЖП гарата, следва неминуемото сравнение с такситата. Техните не са жълти, а са всякави цветове. С една дума: не стават. Водим по точки, освен това вие да сте виждали българин след 1999 година, който да си мие колата с шише вода и сапун на централна улица? В Сърбия това е обичайна гледка. Нямат отношение към колите тези хора и това си е.
Да видим кафенетата в столицата.
Няма какво да гледаме. Твърде са си добре. Не едно, а две на нула за Белград, защото освен кафенетата, и кръчмите им са по-добри. И обслужването. И цените са нашенски, т.е. идеални. Няма за какво да се хванеш, освен за шопската салата, която навсякъде правят с прекалено много краставици и малко домати и я обливат прекалено обилно със зехтин... И не, че не е вкусно, но не се прави така, това е ясно.
Бирата - о, тя е по-хубава, макар че "вкус и цвят приятели нямат". Затова по този показател можем само да спекулираме. Така е, като разводниха "Арианата", алкохолизираха "Загорката" и обезвкусиха "Каменицата"!
Улици и улички
Не ме разбирайте погрешно - не всички райони на Белград са чисти. Някои са чисти само като София към момента. Но да знаете, че в Белград има много туристи, които хвърлят боклуци. Иначе сърбите са си много спретнати и кофите им за боклук са по-големи от нашите. И обичат графитите, което ги вдига много в моите очи, но не и в очите на софийската кметица, навярно, която не веднъж е показвала неудовлетворението си от изписаните красоти по сградите.
Какво е туй "хостел"?
Ами това е нещо, което почти не се среща в София и по тази причина и никак не е почитано у нас. Прието е само за "клошарите" и "студентчетата", които обичат да пътуват с раници. Истинският българин отсяда само в "хотели". Затова и извън "Art hostel" и "Hostel Mostel" в София няма други ИСТИНСКИ хостели. Е, може би един-два...
Е, в Белград сигурно има 100 хостела. 100 към няколко не може да не направи едно на нула за тях. Бих могла да добавя и доста за отношението към туристите, но не искам да наранявам крехкото българско самочувствие.
По-скоро ще потупам (мисловно, за разлика от някои лидери на политически партии) българската туристическа индустрия по рамото. И ще кажа: "Добре започвате. А сега да поработим. И, без да се отчайвате, да научим "а"-то и "бе" -то. А то гласи: бързият интернет и нормалната баня са просто минимум, а не максимум на обслужването в презряните "хостели". И друго: хората обичат чисти кърпи и чаршафи."
Велоалеите и парковете
Колко му е да направиш една велоалея, която да е дълга 12 километра? В равната Сърбия това е шега работа. Покрай Дунав може да си караш на воля. Белградските велоалеи са по-дълги дори от будапещенските. А самите сърби са луди на тема спорт. Най-разкошното е, че в Белград можеш да наемеш хубаво колело за 500 динара дневно (което е около 10 лева) и да караш до скъсване из целия град от 9 до 21 часа (и има хълмове и павета, но няма дупки и кратери)...
В София последно колелата под наем вървяха по 18 лева на ден. С една дума, работата е тип "аре, бегай"...
Спирам да броя точки, то и омръзна. Какво пък толкова... Белград, Сърбия.
Ние пък ще ги бием на волейбол следващия път. Да се научат.
