Личната неприязън, която Никола Саркози предизвиква у много французи, може би ще е основната причина френският президент да не спечели втори мандат, пише Хю Скофийлд от BBC. Социологическите проучвания дават преднина на кандидата на социалистите Франсоа Оланд за изборите утре, 22 април.
Откакто влезе в длъжност през 2007 г., Саркози се превърна в обект на такава антипатия, каквато не е изпитвана към никой друг френски президент от най-новата история, но тази враждебност не се припокрива особено плътно с несъгласието с неговата политика.
В голяма част от френското общество цари ирационална омраза към личността на Саркози, според редактора от новинарския сайт Atlantico Жан-Себастиен Фержу. "Проучванията показват, че ако попитате хората дали подкрепят тази или онази политика, без да споменавате, че тя е негова, повечето от тях са склонни да я подкрепят. Въпреки това те няма да гласуват за него".
Първият десен
Основната причина за враждебното отношение към Саркози е, че той е първият френски лидер, обявил се за представител на политическата десница, смята Фержу, според когото това е иронично, защото всъщност той е тотално неустановен идеологически и няма как да разберем какво е интелектуалното му минало. "Той обаче отправи много ясно послание, че не се притеснява да заяви, че е десен – а това отприщи огромна вълна от враждебност".
"От години десницата във Франция е изоставила напълно интелектуалния дебат в ръцете на левицата. Единственият аргумент, който изтъкват т.нар. десни партии е, че са по-добри мениджъри. Могат да движат нещата по-добре. Те обаче са изоставили битката на идеите и ценностите", коментира Фержу.
Вулгарен и обсебен от мисълта за пари
Пет години, след като Саркози отпразнува изборната си победа през 2007 г. в скъп ресторант на "Шан-з-Елизе", това все още се смята за символ за предполагаемия му екстравагантен стил на живот. Независимо от това, че привържениците на президента се умориха да изтъкват, че високопоставените социалисти също редовно посещават елитни парижки заведения.
Тонът на "саркофобията" се задава в кафенетата и културните салони на буржоазен Париж, където президентът се възприема за вулгарен, обсебен от мисълта за пари, опасен полурасист. Наскоро филмовият режисьор Матийо Касовиц заяви, че ако Саркози стигне до втори тур на изборите, това ще означава, че Франция е "неофашистка колаборационистка" държава.
Комикът Кристоф Алевек заяви в интервю, че Саркози е "опасен; от друга планета; глупак, който вярва на собствените си лъжи; психически ненормален". "Ако толкова обича парите, бих му препоръчал да си намери работа в банка или нещо подобно – и да ни остави на мира".
Французите обичат левите идеи
Според десния юрист Жил-Вилем Голднадел саркофобията се корени в обществената култура, която все още се любюва на левите идеи. "Това е стара традиция – революционна и романтична – която приема на нож всичко, което намирисва на пари и привилегии", обяснява той и допълва, че това е свързано и с журналистическия бранш, който е смазващо левичарски. Проучванията показват, че между 80% и 95% от журналистите във Франция са с леви или крайнолеви убеждения и са фиксирани върху така наречените пороци на Саркози.
Той им каза неудобни истини
"Франзуците бяха щастливи, докато ги управляваха Митеран и Ширак – лидери, които подхранваха постреволюционното схващане, че френската нация е избрана и общите правила на икономиката не важат за нея. Саркози разби тази илюзия и затова го намразиха още повече", смята още Беркоф .
Кандидатът на социалистите Франсоа Оланд в същото време има доста забележки към Европа. Той се обявява за ново преразглеждане на европейския фискален пакт и настоява за въвеждането на по-строги правила за нарушителите.
"Ако чуваме Оланд да говори за предоговаряне на европейския фискален пакт, то е защото той знае много добре, че с това ще се хареса на онези от френските избиратели, които на референдума през 2005 г. не подкрепиха новата Европейска конституция", смята обаче Рено Дехуз от парижкия Център за европейски изследвания.
Според него решителните гласове, които биха осигурили на единия от двамата умерени кандидати победата на втория тур на 6 май, могат да дойдат само от крайните радикални и враждебно настроените към Европа избиратели по периферията. За Никола Саркози това биха били привържениците на дясноекстремисткия Национален фронт, а за социалиста Оланд - избирателите на кандидата на "Левия фронт"и крайноляв популист Жан-Люк Меланшон.
"Не може да изключите Никола Саркози докато самият той не се откаже"
"Докато сам не се предаде, той ще се бори," казва Никълъс Дънган от Atlantic Council във Вашингтон.
Сред французите има колебания дали Оланд има твърдост и решителност да бъде президент, смята Паскал Периньо, директор на Центъра за изследване на френския политически живот (CEVIPOF) в престижната образователна институция Sciences-Po.И имиджът на Саркози не е толкова катастрофален, колкото казват хората, твърди Периньо, цитиран от Ройтерс. След първия тур, според него, няма да бъдат променени правилата на играта, но ще има малко разместване.
Очаква се единственият телевизионен дебат в предизборната кампания, сблъсъкът на живо ще бъде няколко дни преди балотажа на 6 май. Саркози е добър в дебатите и е уверен, че когато на ринга остане лице в лице с Оланд, ще може да извади наяве липсата на управленски опит и фискалните проблеми във визията на социалиста, коментира агенцията.
"Много съм развълнуван за изненадата, която ще получите. Не може да си представите", каза Саркози, когато във вторник репортерите го попитаха дали смята, че все още може да спечели. Той разчита, че надпреварата ще започне начисто след първия тур, където той дори може да поведе с малко пред Оланд. Саркози вярва, че може да мобилизира "мълчаливото мнозинство" - негласуващите, младите, жените, "бялата работническа класа" и пенсионерите.
Единственият тв дебат, който променя в последния момент президентските избори във Франция, е през 1974 г., напомня "Ройтерс". Тогава дясноцентристът Валери Жискар Дестен побеждава социалиста Франсоа Митеран (той става президент седем години по-късно).
