8 месеца обсъждане, 8 дни гласуване и нищо, с което да се похвали Мая Манолова. Това е резултатът от приетия от парламента нов Изборен кодекс.
Вносител на документа е Манолова, а работата по него е продукт на дълго обсъждане с (контра)граждански организации и експерти, и едновременно с това плод компромис между коалиционните партньори. Нищо чудно, че резултатът е такъв.
Мажоритарният вот не се случи в новите изборни правила, дори и за изборите за Велико Народно събрание. Вотът за парламент ще се провежда по пропорционалната избирателна система с многомандатни избирателни райони.
Листи ще представят партии, коалиции и инициативни комитети. При гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция, избирателят може да отбележи и едно предпочитание - т. нар. преференция за конкретен кандидат.
По предложение на ДПС преференцията ще се дава автоматично на първия в листата, ако избирателят не посочи свой фаворит. Този текст породи опасения, че на практика преференцията се обезсмисля - и водачите на листи получават служебно предимство.
Прагът й за кандидатите в изборите за Европейски парламент ще е 5 на сто от гласовете. За парламентарни избори и при избори за общински съветници прагът на преференциалния вот е 7 на сто.
Фантомите остават
Отхвърлено беше и друго ключово предложение - за активната регистрация в изборните списъци, която трябваше да ги прочисти от прословутите "фантоми". ДПС видя в това възможност за контролиране на избирателите.
Не се прие и възможността за електронно гласуване на българите зад граница. Ще има експериментален машинен вот чрез устройства в избирателните секции, които ще разпечатват хартиена бюлетина.
Депутатите не приеха и предложението на Павел Шопов от „Атака" за представяне на декларация, в която кандидатите за президент и вицепрезидент да заявяват своята сексуална ориентация, както и да декларират принадлежност тайни общности или организации.
Леки търкания в коалицята
Депутатите отхвърлиха предложението на ДПС за отпадане на принципа на уседналост, а партийният лидер Лютви Местан обяви, че ще събират подписка, за да сезират Конституционния съд. Това се оказа най-сериозната разделителна линия между БСП и ДПС. Другият тесен момент в отношенията им беше отхвърленото предложение предизборната агитация да може да се води на различен от български език.
Приемането на Изборния кодекс отне на депутатите осем дни.
Очаква се решението на президента Росен Плевнелиев дали да наложи вето върху закона. След среща с депутати от Коалиция за България Плевнелиев посочи, че ще се произнесе по Изборния кодекс след внимателен анализ на Правния му съвет в конституционно установените срокове.
