"Беше все едно имаш три отделни нива на сигурност", обяснява бившият капитан на Челси Джон Тери с доволна усмивка.
"Ако строиш къща, беше все едно имаш Клод Макелеле на портала, Рикардо Карвальо и мен в градината и Петър Чех пред вратата. Никой няма да успее да влезе, нали така?"
За Тери е голямо удоволствие да си припомни сезон 2004/05, когато Челси не просто спечели титлата на Англия, но и постави такъв рекорд, какъвто е трудно да си представим, че някой някога ще надмине.
В първата си кампания под ръководството на Жозе Моуриньо, лондончани допуснаха само 15 гола във вратата си във всичките 38 мача.
И при такова представяне в защита, нищо чудно, че триумфираха толкова убедително с 12 точки пред втория Арсенал.
Само тимът на Престън Норт Енд е успявал да стане шампион на страната с толкова малко инкасирани попадения (също 15), но това се случва през далечната 1888/89 и тогава сезонът се състои едва от 22 мача.
Откакто Челси постави този нечовешки стандарт във Висшата лига, никой в модерната ера не се е доближавал до него.
Най-близо беше същият тим на Челси през следващата година, както и Манчестър Юнайтед през 2007/08 и Ливърпул през 2018/19 - всеки от тези три шампионски отбора завърши с по 22 допуснати гола.
Настоящите състави на Ливърпул и Арсенал, макар че са толкова хвалени за представянето си в отбрана, бяха с над 15 допуснати гола още преди Коледа.
Нищо чудно, че днес Джон Тери счита това постижение за едно от най-великите в историята на Челси.
"Ние като защитници се гордеем със сухите мрежи и с онези мачове, в които взимаш три точки заради някоя намеса в последния момент, защото си поставил тялото си като преграда и си взел своята награда за това", обяснява дългогодишният лидер на "сините".
През 2004/05 Рикардо Карвальо беше ново попълнение и беше пристигнал заедно с Моуриньо от Порто, след като португалците бяха шокирали Европа със спечелването на Шампионската лига.
Бранителят заформи невероятен тандем с Тери в центъра на защитата и тяхната форма през онзи сезон беше основен фактор за първата домашна титла от 50 години насам.
"Никой не се е доближавал до постигнатото от нас. Случи се отдавна, но рекордът още е наш", радва се днес Карвальо, който в момента е помощник-треньор в националния отбор на Португалия.
"Израснал съм в Португалия и да премина във Висшата лига беше голямо предизвикателство. Но най-добрите ми години бяха в Челси, там станах по-добър като човек и футболист".
"Срещу нас беше трудно да се играе. Имахме много добри играчи, но бяхме компактни, опонентите се затрудняваха да ни вкарват и да ни се противопоставят, това беше основната ни сила", спомня си още Карвальо.
Когато човек се замисли как е възможно някой да е толкова стабилен в защита цял сезон, би могъл да потърси обяснение в цялостното ниво на първенството.
Дали просто Висшата лига е била по-слаба тогава? Трудно е да се сравняват епохите, но все пак това бяха времената на Тиери Анри, Уейн Рууни, Кристиано Роналдо и други звездни нападатели.
Така че по-логично обяснение за рекорда може да се открие в самата методология на Моуриньо.
Макар че Специалния беше новак в английския елит, не му трябваше никакво време за адаптация. Той залагаше на схема 4-3-3 с Макелеле като опорен халф пред защитната четворка.
Когато Челси загубеше топката, много работа в защита вършеха и двете крила.
Поредицата от сухи мрежи започна от самото начало и всъщност тимът не допусна гол в седем от първите си осем мача в лигата.
В онзи начален период единствено Джеймс Бийти от Саутхемптън успя да преодолее отбраната в синьо, но дори тогава Челси спечели мача с 2:1 на "Стамфорд Бридж".
Никола Анелка вкара от дузпа за Манчестър Сити през октомври в единствения мач, който играчите на Моуриньо загубиха за цял сезон.
Само в два случая Челси се пропука повече от веднъж в един двубой - при равенствата 2:2 срещу Болтън и Арсенал.
Джон Тери е юноша на Челси, който проби в първия отбор под ръководството на Джанлука Виали (1998-2000) и се утвърди като титуляр при наследника му Клаудио Раниери (2000-2004).
С богатия си опит в клуба, защитникът може много точно да оцени влиянието на Моуриньо в онази славна ера.
"Той ни казваше всеки ден, че е нещо фундаментално да не допускаме голове. На тренировки играехме петима срещу петима и преди мачлетата завършваха 5:4 или 5:2. Започнахме да играем при Моуриньо и вече свършваха 0:0, 1:0. Ако имаше нулево равенство, се съгласявахме да играем още 10 минути, но все още гол не падаше. Беше като изкуство, влагахме всички сили, нивото постоянно се покачваше и всеки искаше да впечатли мениджъра", спомня си Тери.
"По време на мачовете той постоянно ни критикуваше, нищо не беше достатъчно добро за него. И при 0:0 на полувремето ще намери за какво да те упрекне. Даже да водиш с 3:0, пак се случваше."
"Понякога се прибирах в съблекалнята и си мислех, че този път ще е по-спокойно, но той избухваше срещу мен или някой от другите защитници за нещо. Но това мотивираше всички и ни караше да осъзнаем, че никога нещата не са решени".
Този подход не е бил изненада за Карвальо, спечелил всичко с Моуриньо още в Порто.
"Може би някои хора не харесваха стила ни на игра, но когато постигаш резултати, трябва да вярваш на мениджъра. Исках да играя повече с топката, но бях защитник и трябваше преди всичко да браня вратата. Критикуваше ме, ако се увлека твърде много с топката. Помня, че и Джон понякога ми крещеше да си стоя отзад. В отбор с умни и талантливи хора всеки имаше своята роля и знаеше какво да прави", разказва португалецът.
"Моуриньо трудно приемаше равенства и загуби, показваше ни, че не можем да продължаваме така и трябваше да дадем подобаващ отговор в следващия двубой. Когато се бориш за титлата, не можеш да си позволиш да губиш много точки".
"Помня, че пуснахме два гола срещу Арсенал в първия половин час на "Хайбъри" и Моуриньо беше много ядосан, но срещу тях се играеше трудно".
"Играеха толкова директно към нападателя и Тиери Анри, който вкара двата гола, беше много добър".
"Не бяхме свикнали да ни вкарват два гола, а единият дойде от бързо изпълнен свободен удар. Това ти остава в съзнанието за 2-3 дни и ти изпраща послание, че трябва да си по-концентриран".
Разбира се, огромните успехи на Челси станаха възможни заради пристигането на милиардера Роман Абрамович в клуба и осъществената мащабна селекция с неговите средства.
Бяха привлечени играчи, станали символи на култов период за "сините" като Карвальо, Чех, Макелеле, Дидие Дрогба, Пауло Ферейра, Деймиън Дъф, Ариен Робен и други.
Но да не забравяме, че част от ключовите компоненти бяха налице и преди руснакът да се появи.
Отпреди в Челси бяха Тери, Франк Лампард, Уилям Галас и Ейдур Гудьонсен, а важен принос имаха и по-периферни фигури като Тиаго, Глен Джонсън, Джереми, Уейн Бридж и Роберт Хут.
Капитанът обръща внимание на ролята на Чех, тъй като с толкова доминантен вратар се променя цялата игра в дефанзивен план.
"Когато той пристигна, останалите не можеха да му вкарат на тренировка, беше много впечатляващо какво правеше всеки ден в заниманията. Това ни даде страхотна основа. Чех беше властелин във въздуха и много уверен с топката в крака", посочва Тери.
Той допълва и че в Челси са се чувствали спокойни да играят с дълги топки, когато са пресирани и не са поемали излишни рискове с разигравания в задни позиции.
А бранителите можеха да си позволят да стоят предимно прибрани, без да взимат дейно участие в офанзивен план.
"Имахме страхотен централен нападател като Дидие Дрогба. Можехме да му подадем и да се изтеглим по-високо по терена. Отдясно в защита бяха Пауло на бека и Рикардо, които бяха много сработени от времето им в Порто. Бяха играли заедно няколко години. А от другата страна бяхме двамата с Уилям Галас. Ние също бяхме играли заедно и се разбирахме много добре", подчертава още Тери.
"Ние четиримата - като изключим, че Рикардо понякога се включваше напред - бяхме наясно с функциите и ролите си. Те бяха да не минаваме центъра. Нямахме нищо подобно на модерните бекове, които атакуват или отиват в халфовата линия. Беше солидна отбранителна четворка с невероятен опорен халф пред нас - Макелеле, и с може би един от най-добрите вратари, които някога сме виждали."
"Откъм основа, върху която да градиш, не знам какво по-добро от това можеш да имаш".
"Но имахме и много мощ в предни позиции", продължава Тери. "Имахме Дрогба, Лампард, Ейдур, Коул, Дъф и Робен".
"Ако се случеше да вкараме рано, в което бяхме много добри, можехме да стоим отзад, да държим топката и така да дразним противника. Усещаше се, че доста отбори се чувстваха обречени, щом излезехме напред в резултата".
Днес доста фенове на Челси ще ви кажат, че защитната двойка Тери - Карвальо е най-добрата, която клубът някога е имал.
Пристигането на португалеца разби брилянтното дуо между Тери и Галас в центъра, но това се оказа за добро, тъй като Моуриньо започна да използва французина отляво.
"С Джон от самото начало установихме връзка на терена. Все още не говорех добре езика, но той беше правилният партньор. Можех да играя до него със затворени очи, защото знаех какво ще направи", обяснява Карвальо.
"Той обичаше да влиза за първа топка и аз опитвах да го покривам и така да помагам. Той пък знаеше, че съм умел с топката и че мога да покривам и бековете. Допълвахме се много добре, дори е трудно за обяснение в някои аспекти, но беше перфектно".
Джон Тери изтъква ролята и на Дрогба при играта в защита, тъй като физическото присъствие на африканеца при статични положения придаваше допълнителна доза стабилност, когато Челси трябваше да се отбранява.
"Много от другите отбори бяха силни физически и опасни при статични положения. А той искаше да се връща и да помага на защитата. Имахме много играчи, които бяха готови да подложат глава и да дадат своя принос. Всички проявяваха желание да го правят, защото имахме мениджър, който го изискваше от нас".
И докато Рикардо Карвальо е примирен, че един ден големият рекорд ще бъде подобрен, Тери не смята, че някой ще допусне по-малко от 15 гола за цял сезон.
Бившият капитан даже се ядосва, че не са поставили още по-трудна цел пред бъдещите поколения.
"Като се замисля, че отбори като Саутхемптън ни вкараха (по един гол в домакинството и гостуването), вярвам, че рекордът можеше да бъде само 9-10 инкасирани гола. Минаха повече от шест години, откакто спрях да играя, но съм леко разочарован, трябваше да пуснем още по-малко попадения".
"Но наистина не виждам как някой ще надмине това, не и докато съм жив. Ще бъда съсипан, ако някой го направи", завършва големият лидер.
