До едно време беше забавно. Две каки си мъркат клюки за Жоро, Бойко, Ицо и Цецо, трети славей приглася, а едно куче скимти толкова нервно, че аха-аха и то да проговори кой кого натиснал, кой кого опраскал, кой с коя се разхождал в парка и "кое от кого знае".
После взе да става интересно. Все пак каките не продават чорапи на пазара "Георги Кирков", а са част от "елита" на съдебната власт.
До онзи ден Владимира Янева беше председател на най-важния окръжен съд в България. Румяна Ченалова се произнасяше по търговски спорове за милиони, докато въртеше на бавен огън "Октопод"-а в продължение на 4 години.
Едната - семейна приятелка на Цветан Цветанов, другата - личната му фаворитка по ключово наказателно дело. Да живее независимият български съд.
Най-накрая, обаче, взе да става отвратително.
След 7 години стаж в СГС изведнъж Румяна Ченалова се подсети, че е била охотна жертва на "елегантен" корупционен натиск и придоби непреодолимо желание да го сподели пред асансьора на Висшия съдебен съвет.
Не стига, че не прояви никакъв признак на съжаление за признатите престъпления, но и чак се обяви за дисидентка, понеже и преди 89-та година партийните секретари я натискали по гнилото.
Каката с кученцето се оказа на ръба на предела си - с две висящи досъдебни производства, дисциплинарно уволнение и вечно леке върху едното си име красно, тя няма почти нищо за губене.
Почти, защото явно няма никакво намерение да се превръща в "расов трофей" на Сливенския затвор.
Преди да пусне вентилатора, си направи застраховка живот - между другото вметна, че главният прокурор се е месил лично в търговски дела.
Ако този сеир ви се струва много интригуващ, бъдете сигурни, че финалният епизод ще ви разочарова.
Тази песен я пееше и Мирослав Найденов през 2013 г., когато му повдигнаха три обвинения за подкуп, злоупотреба с власт и принуда (да не говорим за заплахи срещу прокурор, смачкан по устав от началниците си).
В момента, в който Найденов зави с фалцет срещу Цветан Цветанов, прокуратурата го погали по главата и го превърна в защитен свидетел.
Същото се случи и година по-късно, когато Цветанов клекна под тежестта на трите си висящи дела и от опозиция възпя епохата на близките си срещи с Делян Пеевски, а от пренапъване за малко да оплеска и партийния си лидер Бойко Борисов.
Спомнете си и онзи юнак с валутния прякор - шефът на Столичното следствие Петьо Петров-Еврото, който беше изпратен с 20 заплати за награда, че мълча геройски за тефтерите на Филип Златанов. И то, след като ВКС го посочи изрично за извършител на престъпление при провокацията към подкуп по делото "Цонев-Сантиров-Попов".
Нали не сте забравили и Цветан Василев с неговите нотариално-заверени записки от българските въстания?
Кое общото между тези случки? Не само тоталната смрад на корупция, безогледната наглост, загубата на всякаква мярка за достойнство и срам пред обществото.
Общото е оглушителното мълчание на главния прокурор, чието име не напразно се споменава във всяка кална изповед. Общото е, че нито един от тях не беше наказан.
Лебедовата им песен всъщност е покана за сделка. Нищо повече.
Днес ще е Ченалова, утре може да е Цацаров, зависи откъде ще духне вятърът. Бъдете сигурни, че всички къкрят в един и същи бульон. Всички са вътре до плешките.
