Мине се - не мине, българската прокуратура произвежда новина. Вместо обаче да обясни защо мачът с "абсолютния престъпник" Николай Цонев завърши 0:4 в полза на подсъдимия (т.е. четири окончателни оправдателни присъди), го отнесе "свидетелят" по прословутото дело - шефът на Столичното следствие Петьо Петров.
Петров подаде оставка, но със застраховка-омерта - поиска пълна проверка на всички замесени със скандалния процес - бивши и настоящи топ-полицаи, магистрати и ръководни кадри.
Щеше ни се да кажем, че една легенда си отива. Че това е краят на една епоха. Че светът не е същият след оставката на столичния следовател N1 Петьо Еврото.
Само че няма да го кажем.
На бас за 1 евро, че резултати от проверката на Петьо Петров няма да има. Няма да има обвинителен акт, даже напротив. Нищо чудно да се повдигне теоретичен спор за и против провокацията към подкуп (като се има предвид милиционерската закалка на българското правосъдие). И дотам.
Че нали по същото дело Роман Василев беше "подвел" тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров да разреши прилагането на СРС. Нали проверяващият проверяващите - шефът на Етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров - е бивш колега на следователя Петров.
За толкова години съдебната власт така и не прогледна, за да види, че някак не е редно да кичи със статут на несменяемост човека с прякор на валута, парична единица. Изобщо - човек с прякор.
Ако съдебната власт имаше имунна система за недопускане на хора като Еврото на високи ръководни позиции, досега да го е изключила от редиците си. Не да го атестира с оценка "много добра".
Ако някой искаше да направи проверка на дейността на Петьо Петров, трябваше да започне от 1999 г., когато започват невероятните му приключения с изчезнали дела на "братовчеди", които впоследствие преминаха в серия сигнали за злоупотреба със служебно положение и накрая кулминираха в скандала със загубените тефтерчета с мокри поръчки на Филип Златанов.
Но най-важното - ако Петьо Петров осъзнаваше смисъла на днешното съдебно решение, което го посочва за извършител на съставомерно деяние, не просто щеше да подаде оставка от началническия си пост, а да напусне съдебната власт.
А той не иска подобно нещо - човекът си остава магистрат и като такъв ще продължава да се бори за едното си име красно.
Цяло стадо магистрати на къса каишка сега гледат и се учат - който се сниши без бой, остава в играта.
Пък и някой да се оплаква? Играта на нерви между политици и прокуратура си е услуга с принадена стойност - предсрочното пенсиониране от активния политически живот поне идва с чисто свидетелство за съдимост и скъпоценна индулгенция за всяко съмнение за потенциално престъпление по служба.
Така навремето Стефан Софиянски се самообяви за "първия доказано некорумпиран политик" в България. Миналата седмица пък Цветан Цветанов стана първият в историята шеф на МВР, осъден (неокончателно) за отказ от прилагане на СРС и окончателно оправдан по обвиненията в полицейщина. Днес пък Николай Цонев стана първият "доказано неподкупен" военен министър.
Доколко липсата на присъда е доказателство за липса на престъпление, е друг въпрос. Но както се казва - прокуратурата пере най-добре.
