„В този град, и вие сигурно добре го знаете, има хора, които ви желаят злото. Заради вашата репутация, власт и богатство. В Перу тези неща не се прощават. Завистта и злобата тук цъфтят по-буйно, отколкото във всяка друга страна."
Думите са на Роландо Гаро, ловец на сензации с претенции за журналист. Едно е да си разследващ журналист и да вадиш на показ нечистоплътните сделки в разклатена държава, друго е да упражняваш шантаж и да захранваш мелницата на клеветите за лична изгода. Роландо Гаро е от втората порода хора. И е силен, защото играе със силните на деня.
А романът е „Квартал Петте кьошета" на Марио Варгас Льоса.
На мястото на „Перу" по-горе спокойно можеше да се мъдри „България", но у нас предприемачите с добра репутация са, меко казано, утопичен вид. Затова пък таблоиди си имаме в изобилие, не само печатни. И завист си отглеждаме в изобилие, вместо да живеем и работим със страст. Дали писателят е напипал тези аналогии при гостуването си в София през 2013-а?
Книгата засмуква вниманието с гореща сцена между две жени - Мариса и Чабела. И двете са омъжени, а съпрузите им са близки приятели. Докато чакаме развоя на тази неочаквана връзка, ставаме свидетели на изнудване. Жертва е мъжът на Мариса, влиятелният индустриалец Енрике Карденас. Притиснат от хроникьора Гаро, той отказва да налее пари в долнопробния вестник Дестапес, в резултат ще бъде позорно изтипосан на първа страница.
Без да издаваме подробности, ще кажем само, че компроматът е брутален, и Енрике е обречен да се бори с унижението, докато е жив.
Но преди да се опита да изчисти името си, ще бъде въвлечен в друга каша. Ще бъде обвинен за убийството на въпросния журналист... Междувременно Мариса и Чабела решават да запазят връзката си в тайна. За да не провали браковете им, а напротив, „само да изостри вкуса и да им вдъхне нов живот".
Романът носи името на един от най-престъпните квартали в Лима, където обири, насилие, побоища и нападения стават на всяка крачка. Тероризмът е ежедневие, но познайте кой опира пешкира, когато някоя брънка във веригата власт-машинации и злоупотреби се скъса. Отчаяните и безимотните. Онези, които нямат сили да се съпротивляват. В случая с Енрике Карденас някой не си е направил сметката правилно.
Сюжетната линия с изнудването се разклонява в няколко посоки, за да даде глас на не по-малко интересни персонажи като Дребосъчката и стария комик Хуан Пейнета. А после на хоризонта изплува зловещата фигура на Доктора, най-силният човек в държавата („той коли, той беси").
Дали дясната ръка на Фухимори има нещо общо с убийството на Роландо Гаро?
Варгас Льоса услужливо набутва огледалото на перуанската действителност и под носа на българския читател. Ето още един цитат, от който трябва да ни стане неловко: „Омразата на хората не лишаваше Роландо Гаро от съня му. Дори го изпълваше с известно удовлетворение - да бъдеш мразен, означаваше да вдъхваш страх, означаваше признание. Нещо, което перуанците добре умееха - да лижат краката, които ги тъпчат."
