Александър Дърводелски завършва гимназия през 1947 година, но принуден от политическата обстановка в страната, напуска България още през 1948 година и заминава да следва в Чехия, където живее в продължение на 2 години.
Оттам под влиянието на комунистическия режим, заедно с брат си, се прехвърля в Австрия, където завършва техническо училище и се дипломира като инженер по строителни науки. По време на следването си попада на една американска организация, която предлага на студенти да отидат да помагат за две, три седмици в SOS Детско селище в Ротенман, Австрия.
Така Александър Дърводелски и негов приятел се срещат с SOS Детски селища за първи път и виждат как функционира детското селище - всяка фамилия се грижи за около десетина деца, които живеят в една къща. Остава наистина впечатлен. Той и приятелят му живеят при едно от семействата, където помагат с каквото могат. Така се запознава с организацията SOS Детски селища, чиито принципи вече са покорили сърцето му.
Когато през 2001 г. се завръща в България, разбира, че вече и в България има построени SOS детски селища.
Тогава жена му, която страшно много обича децата, почива, и той решава да направи фондация за подпомагане на детските селища. Оттогава насам всяка година той прави дарение в подкрепа на децата от SOS Организацията. С течение на времето посещава няколко пъти SOS Детско селище Дрен, запознава се с приемното семейство на Агнес и се сприятелява с децата, които растат в семейството й. Приятелството и срещите им продължават и до днес, макар че децата отдавна са пораснали, вече работят и са станали независими млади хора.
Дърводелски остава до такава степен запленен и очарован от начина, по който приемните семейства в SOS селищата се грижат за децата, че успява да запали и много свои приятели.
Животът го среща с неговият стар приятел и съученик Георги Попов, който от години живее в Канада. Разказва му за SOS Детски селища - първо за престоя си в австрийското SOS детско селище, после и за срещата си с приемното семейство от SOS Детско селище Дрен. Разказът му толкова го разчувства, че двамата отново се връщат в България, за да посетят детското селище в Дрен.
Срещата с децата от SOS приемните семейства дълбоко ги трогва и оставя своята следа. Веднага след завръщането си в Канада, Попов проверява как може да се направи легално дарение именно за SOS Детски селища България. Разбира, че това трябва да стане през американската или канадската SOS организация. Така Попов започва да подкрепя SOS Детски селища България чрез канадската SOS организация, а Дърводелски - чрез американската. След смъртта си Попов завещава всичко на SOS България.
