Как започвате деня си? Аз - с чаша кафе, винаги преди всичко останало. Дори, ако трябва да съм честна, денят ми започва два пъти: веднъж с кафето в 6 сутринта вкъщи и втори път от 9 и нещо нататък, когато си взимам кафе по пътя към офиса или пък имам сутрешна работна среща. Навик, какво да правиш!
Останал ми е още от годините в Италия, когато отиваш сутрин в кварталния бар и изпиваш един шот еспресо, набързо, на крак и тъй като обикновено има опашка, гледаш да не се задържаш прекомерно дълго, а парите за кафето (или кафе и кифла/кроасан или иначе казано: caffe e cornetto) да са ти в брой, иначе барманът се сърди, защото трябва да губи време във връщане на ресто.
Известно време си имах и специално портмоне, в което си държах дребните за кафе.
После в онези мои любими 3-4 места за пиене на кафе в София въведоха последователно плащанията на ПОС терминал, а после повишиха нивото и добавиха опцията и за безконтактни плащания. За нерваци като мен възможността да плащам с безконтактната ми карта Visa е голямо предимство, което ми спестява не само време, но и напрежение.
Не винаги имам търпение да чакам сервитьорката, за да я помоля за сметката и след това да си получа поетапно сметката и рестото. Неведнъж съм изпадала в ситуации, в които си изпивам кафето за два пъти по-кратко време, отколкото ми отнема да платя.
В идеалния вариант влизам, поръчвам си кафето, плащам за секунди на принципа wave & pay с безконтактната си карта, след което изчаквам да ми поднесат кафето.
В картонена чаша за навън или ако имам повече време го изпивам на крак, на бара, докато чета сутрешната лавина от новини и туитове. Втория вариант определено е за предпочитане, защото вкусът на кафето в порцеланова или стъклена чаша няма нищо общо с този в картонената.
Всъщност удобството да плащаш безконтактно не се отнася само до сутрешното кафе, а до всички покупки „в крачка", които правим през деня (пък и не само през деня). С безконтактните кредитни или дебитни карти Visa може да се плащат суми в размер на 25 лв. на ПОС терминал, без да се изисква използването на ПИН код.
Заради сигурността на клиента сумите над 25 лв. изискват въвеждането на ПИН, но поради скоростта на този вид технология, тези разплащания „минават" много по-бързо, отколкото със стандартните карти с чип или магнитна лента.
Изобщо безконтактните карти Visa са само началото на иновациите в технологиите и методите за плащане, а аз мога да съм само доволна, че периодичните въпроси „ама точни пари нямате ли?" и „имате ли левче, за да ви върна пет" остават постепенно в миналото!
