Това беше усилие, често стигащо до мазохизъм; самото достигане до подобни произведения във времето на соца си беше малък подвиг. Смисълът беше в това да се откъснеш от масата, да се индивидуализираш.
Самата дума "авангард", която тогава още се използваше за подобен тип изкуство, съдържа в себе си идея за духовно лидерство, за това, че пръв се озоваваш там, където ще дойдат след време и другите.
Ахкаш почтително и почваш друго.
Визуалната творба се възприема в миг, хайде да кажем - в няколко мига; една симфония, съвременна или класическа, предполага да седиш на едно място поне един час. А в това време получаваш ММС-и, фейсбукът се обновява, борсовите индекси се движат...
Оттук новите културни елити следва да търсим не сред слушателите на Арво Пярт, а сред изтънченото познаване на различните полета, констелацията от предпочитания и компетентности, индивидуалната траектория през нарастващия хаос от форми и преживявания.
