Въпреки всичките си опити да звучи диалогично по време на посещението си в София за срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, външният министър на Република Северна Македония (РСМ) Тимко Муцунски не може да скрие простия факт - страната му няма никакво намерение да свърши и малка част от задълженията си, за да бъде вдигнато ветото за преговори за членство в ЕС.
От подписването на т.нар. "Френско споразумение" през 2022 г. досега комшийте в Скопие чуха не едно и две "НЕ"-та на опитите им да заобиколят казуса си с България.
То не бяха опити за лобизъм в Брюксел (та и в САЩ), агресивна реторика, шикалкавене и тропане по масата, че видиш ли без Македония нямало Европа...
Реалността обаче остава една и съща - РСМ трябва да промени конституцията на страната и да впише българите като основополагащ народ, трябва да предостави гаранции за спазването на правата на хората с българско самосъзнание и трябва да спазва добросъседски отношения.
Истината е, че с идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония, двустранните отношения рязко се влошиха.
Да, и преди това те едва ли можеха да се нарекат цветущи, но Християн Мицкоски прокарва отново политика на активна конфронтация с България, която толерира противопоставянето.
Ефектите са повече от видими - от побоя над Християн Пендиков и наръгания фен на "Левски" в Скопие през 2023 г., през атаките над български културни клубове и институции, та до сигналите за арести за "език на омразата" и "антимакедонска пропаганда" на местни граждани в РСМ с българско самосъзнание.
И проблемът дори не е, че властите в Скопие не могат да удържат тези антибългарски настроения, а че сами наливат масло в огъня с реториката си, където България е едва ли не някакъв враг... Някакъв душманин, който пречи на успеха на съседа си и се радва на неговото нещастие.
И това въпреки помощта за лечението на пострадали след трагедията в Кочани, въпреки протегнатата ръка покрай случая с аварийния срив на електропреносната мрежа на РСМ, въпреки и цялата подкрепа за справянето с горските пожари през 2025 г. и преди това.
В същността си това, за което България настоява, не е в Скопие да кажат, че няма македонска идентичност, а че ако решим да допуснем Северна Македония в ЕС, няма накрая да се окаже, че сме дали път на някой, който активно работи срещу нашите собствени интереси.
Топката е в полето на Северна Македония и те са тези, които трябва да направят първия ход към връщане на доверието.
Още повече, че официалните лица от ЕС многократно заявиха, че към вдигането на българското вето за преговори за членство ще се случи, само при изпълнение на условията по Френското споразумение.
Едва когато покажат, че имат волята за промяна, че са готови на компромиси, едва тогава и България би могла да отговори със същото. Тогава инициативата ще е при нас вече.
Но нещо много дълбоко ми подсказва, че това скоро няма да се случи, просто защото от другата страна на границата няма желание за това.
Напук на всички хубави приказки на Муцунски за двустранните отношения, правителството, към което той принадлежи, не е направило и един значим ход към затопляне на тези отношения. Дори напротив.
За тях ролята на България на враг е полезна и позната, защото тя дава удобно извинение за провалите.
За властите в Скопие страната ни не е полезна като добър съсед, защото като такъв те ще трябва да започнат да доказват резултати, без да има с кого да си измиват ръцете.
Защото ако тази бариера пред европейския път на страната се вдигне, изведнъж може да се окаже, че не София, а Брюксел има проблеми с готовността на Скопие за членство в ЕС.
