Книгата, която Кинг публикува през 1977 г. под единия от псевдонимите си - Ричард Бакман - сама по себе си не е лоша за четене, но нейната история е това, което впоследствие тревожи писателя. Главният герой на романа взима своя клас за заложници, убивайки един студент и двама учители, а след това се опитва да се самоубие. След като стрелбата в училища започва да се случва все по-често в следващите десетилетия, Стивън Кинг отказва книгата му да се разпространява повече. Някои от извършителите на тези нападения твърдят, че именно романът на Кинг ги е вдъхновил.
Макар сър Артър Конан Дойл да става известен именно благодарение на детективските си истории, той се възприема преди всичко за автор на исторически романи. Освен това в един момент той започва да се дразни на това, че името на собствения му герой става по-известно от неговото собствено. Затова и той решава да убие Холмс в един от разказите си - "Смъртта на Шерлок Холмс". Заради негативните реакции от страна на почитателите на историите за детектива и много писма, които Дойл получава, той все пак решава да върне любимия детектив за още истории.
Когато през 1997 г. Ани Прулкс публикува разказа си "Планината Броукбек", тя едва ли е предполагала каква огромна слава ще придобие той. Осем години след първата си публикация той се превръща във филм с огромен успех и множество награди. Тогава обаче започват проблемите за писателката. Прулкс получава огромно количество писма с критики, най-вече за финала на историята, че тя самата започва да съжалява, че е написала разказа на първо време или поне по него да не е правен филм. Или както самата тя казва в едно свое интервю: "Иска ми се никога да не бях писала тази история, която стана за мен причина за толкова проблеми след като филмът излезе... Преди филма всичко беше наред."
Ако вече сте гледали прекрасния филм на Саймън Къртис "Сбогом, Кристофър Робин", значи най-вероятно вече знаете нещо злощастната история на семейство Милн след публикацията на "Мечо Пух". Първоначално авторът Алън Александър Милн, наскоро завърнал се от Първата световна война, е въодушевен от историята, че дори посвещава книгата на сина си поставяйки го в нейния център с истинското му име. Никой не може да предположи невероятния успех, който детската книжка успява да пожъне, нито огромното внимание, което пада върху малкия Кристофър Робин. Като дете той постоянно е тормозен от съучениците си заради това. Самият Алън Милн, който е известен сатирик, също намразява книгата, тъй като така и не излиза повече от сянката на Мечо Пух.
Ако сте попадали на автобиографичния роман от 6 части на норвежкия писател Карл Уве Кнаусгор, може и да се зачудите защо тя попада тук. Критиците все пак я обожават и я обявяват дори за шедьовър на литературата. Проблемът с "Моята лична борба" обаче идва от факта, че Кнаусгор пише за реални хора в живота си и използва истинските им имена. А това няма как да не доведе до гневни реакции от страна на въпросните хора. След излизането на книгата близките, приятелите и дори хора от семейството на Кнаусгор се обръщат срещу него. Днес писателят не обича да говори за книгата си именно заради хората, които е загубил или които за малко не е загубил заради нея.
Когато Уилям Пуъл пише своята "Готварската книга на анархиста", той иска с нея да изрази своя протест срещу войната във Виетнам. Той тогава не предполага, че неговият протест ще се превръне в наръчник за причиняване на болка и смърт от терористи и убийци. Това в крайна сметка подтиква Пауъл да поиска спирането й от препечатване - нещо, с което издателят, закупил правата за "Anarchist Cookbook" през 2002 г., отказва да се съгласи.
Авторът на романите за агент 007 към разузнаването на Нейно Величество кралица Елизабет Иън Флеминг за малко не "потопява" цялата поредица с един роман, който излиза извън рамките на досегашните му творби. "Шпионинът, който ме обичаше", за разлика от останалите книги за Джеймс Бонд, се разказва от гледната точка на "момичето на Бонд". Самият 007 идва на по-късен етап в историята и не може да се каже, че е описан в най-бляскава светлина. И макар в началото Флеминг да харесва книгата, унищожителните рецензии на критиката променят дори собственото му мнение. И макар в един момент той да продава правата за филмирането на книгата, той продава само нейното име, но не и сюжета вътре.
Проблемът на Луис Карол (чието истинско име е Чарлз Доджсън) с безсмъртното му произведение за деца е славата, която следва от успеха на книгата. Както си личи от писмата, които пише до своя близка приятелка през 1891 г., той просто презирал славата. А книгата му навлкла много от нея.
Въпреки че е един от най-възхваляваните писатели на XX век, Франц Кафка реално не харесва голяма част от собствените си творби. И това личи в личните му дневници и в кореспонденцията, която води с приятели. Сред тези недолюбвани от автора си творби е и знаковата "Метаморфозата". Той до такава степен не понася част от писанията си, че на смъртното си легло помоли най-добрия си приятел Макс Брод да изгори всички негови непубликувани неща, включително и личните му дневници. За щастие на поколения читатели, Брод така и не изпълнява последната воля на приятеля си и днес творбите и дневниците на Кафка са публикувани.
Със сигурност много студенти, изучаващи руската класическа литература тук ще са съгласни с настроенията на Толстой, макар и по съвсем други причини. При него нещата опират до религиозност. Според изследователя на творчеството на Лев Толстой Павел Басински в по-късните си години, след написването на "Война и мир" и "Ана Каренина", той се обръща към религията и решава да се откаже от собствените си произведения.
