В близките месеци София може би ще има повод да опъне най-хубавия си и плюшен червен килим, за да посрещне представители на гида "Мишлен". Ако столицата ни се съгласи на елитното посещение, можем да се сдобием с първото заведение с престижната звезда.
В последните години кулинарните експерти на гида все повече разчитат на малки местни съкровища с локална кухня, което е прекрасно. Имаме с какво да ги впечатлим!
И без това на всички им е писнало от гурме, миниатюрни порции и чинии, които чак ти е жал да изядеш. Вместо това можем да предложим (съвсем на шега, разбира се!) дегустация на:
- Скарата на гарата
Тя си няма име, но се познава отдалеч по миризмата като от заводски стол от едно време и по мистериозната липса на улични кучета наоколо. Ако не беше постоянното тропане на влаковите композиции, щеше да се познава и по звука на цвърчащи кебапчета и кюфтета и звънтенето на капачки бира, които се сипят по пода.
Скарата се поднася в стилни пластмасови тарелки, украсени с фриз по краищата, и с фин усет към плейтването - розичка от домат или морков, краставица, обелена на райе, огромно парче маруля за подложка.
Тристепенното меню включва сезонна салата - шопска или зеле с моркови, тройка кебапчета с пържени картофи или картофено пюре от пликче и семпъл, втвърдил се от стоене крем-карамел. Ако скараджията е аутсорснал майка си или леля си, има и готвено - мистериозно месо в още по-мистериозен кафяв сос.
- Дюнери
Българският дюнер е уникално преживяване, след което човек е щастливо сит и лъха на чесън от огромно разстояние. Той е различен от турския и немския дюнер.
Почти кето е, защото въглехидратът, тоест питките за него, стават все по-малки и по-тънки, и съдържа ценна доза протеини от пилешкото месо, щедро наблъскано вътре.
Освен това в него има и безброй витамини и минерали, осигурени от доматите, зелето, марулята и всичко друго, което въображението на дюнерджията е вкарало във вече споменатата скромна питка.
Чесновият сос пък е извор на пробиотици и в някои дюнерджийници се кълнат, че предпазва от грип, коронавирус, зли очи и уроки. В случай, че дюнерджията е на кеф, а той би трябвало да е заради представителите на "Мишлен", последните ще получат и подарък - фалафелче с допълнително сосче.
- Неразумно скъпи мекици
"Уот из дис?" ще се поинтересуват посланиците на високата кулинария и ще се зачудят защо скромна порцийка струва над 10 евро. Демек, какво е това и защо ни искате толкова пари за него, защото дори и в Париж не е такава скъпотия, мерси боку!
Отговорът е: това е семпло тесто, запържено в надяваме-се-не-много-старо олио и поднесено с разнообразни топинги. В никакъв случай не им викаме по друг начин, защото 10-те евро за порция стават напълно непонятни.
От друга страна, ако на гидовете мекиците им харесат и ги удостоят със звезда, ще има някаква логична причина да ни искат двуцифрени суми за пържено тесто с пудра захар. Стискаме палци!
