Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Деми Мур - безпощадно честна пред себе си и света

Откъс от автобиографията на Мур - "Всичко, което съм" Снимка: Издателство "Ера"
Откъс от автобиографията на Мур - "Всичко, което съм"

Тази година Деми Мур реши да е по-откровена от всякога и да разкрие непознати до момента факти за нея. Още през октомври актрисата "повдигна завесата" на личния си живот и започна да говори за мрачни тайни от миналото си като изнасилването, докато е била тийнейджърка и спонтанния аборт, който претърпява, докато е с Аштън Къчър.

Сега Мур разказва за всичко - от тежките си юношески години с майка-алкохоличка до една от най-обсъжданите холивудски връзки - тази с 15 години по-млад от нея мъж.

Звездата признава, че майка й, която тя нарича по име, а не с обръщението "мамо", я е продала за пари, когато е била на 14 години.

"Имам три дъщери и не мога да проумея как така една майка би допуснала възрастен мъж със съмнителни намерения да се възползва от детето й. Това е колкото немислимо, толкова и отвратително. Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Чувствах се като сираче.", пише Деми за преживяното.

Тя споделя още, че до 15-годишна не е била особено харесвана, но постепенно се е превърнала от слабо и незрачно момиче в сексапилна млада жена. "Това ме смущаваше. Не знам защо, ала отъждествявах сексуалността с нещо неприлично и срамно. Изминаха доста години, докато успея да се отърся от това чувство", казва за тази промяна актрисата.

А ето и откъс от автобиографичната й книга "Всичко, което съм" (издателство "Ера"):

Снимките на „Ангелите на Чарли" бяха в Ню Йорк. За пръв път от много време се забавлявах и бях предимно в женска компания. Беше пролетта на 2003 година и току-що бях приключила снимките за корицата на „Вог" с Марио Тестино. Приятелката ми Сара Фостър ме покани на вечеря с нейни приятели. Спомена, че ще дойде Аштън Къчър, чиято звезда изгряваше. Той се беше прочул с предаването със скрита камера „Punk'd" и беше дошъл в Ню Йорк като водещ на „Сатърдей Найт Лайв".

Събрахме се в стаята му преди вечерята. Току-що беше свършил репетицията и си беше взел душ. Разхождаше се най-спокойно по хавлия. По едно време излязох в коридора, за да се обадя на дъщерите си. Тъкмо им пожелавах лека нощ, когато вратата се отвори, Аштън надникна и като чу с кого говоря, каза:

- Не съм чувал нещо по-трогателно!

Закачливото и непринудено момче предизвика интереса ми. По време на вечерята не спряхме да говорим. Разказа ми за детството си сред царевичните поля на Айова, за амбициите и целеустремеността си. Беше висок, леко чорлав и подобно на мен, започнал кариерата си като модел. Харесах лицето му заради особения нос - беше го чупил няколко пъти, - но най-много ми допаднаха топлотата, липсата на превзетост и въодушевеността му.

Разговорът ни беше увлекателен и когато другите си тръгнаха, аз го поканих в апартамента в „Сан Ремо", който бях получила при бракоразводното споразумение. Мебели почти нямаше, но пък гледаше към Сентрал Парк и заемаше цели три етажа. Продължихме разговора и макар да се познавахме само от вечерта, вече се чувствахме близки и помежду ни прехвърчаха искри. Човек не среща всеки ден някой, с когото да изпитва както естествена взаимност и спокойствие, така и дълбоко душевно вълнение. Призори заспахме един до друг.

На другия ден Аштън имаше репетиция за „Сатърдей Найт Лайв", а аз трябваше да се върна у дома, за да гледам училищното представление на Скаут. Пращахме си съобщение след съобщение, сякаш играехме с балон, който не спирахме да подхвърляме, за да не го изпуснем. Самолетът ми не излетя - оказа се, че се задава буря четвърта степен. Кой знае, може би съдбата не искаше да ни раздели... Пратих му съобщение: „Няма да повярваш, но полетът е отменен. Искаш ли да се видим?"

Аштън дойде веднага след края на шоуто.

Бяхме много заети и не се срещахме няколко седмици след това, но непрекъснато говорехме по телефона. Любовта ни беше точно такава, каквато исках - истинска, чиста и дълбока. Благодарение на престоя в Хейли бях опознала себе си и се усещах спокойна и уверена. Надявах се, че най-сетне животът ме е срещнал с моята сродна душа.

Аштън беше на двайсет и пет, а аз на четирийсет, но разликата в годините не се чувстваше. Имахме пълен синхрон от първия миг на запознанството. На двайсет и пет години аз бях вече майка, от момиче изведнъж се превърнах в съпруга и в родител. С Аштън сякаш се озовах някъде назад във времето и все едно преживях пропуснатото в младостта.

Той не беше вятърничав, а разумен и съсредоточен в плановете за бъдещето младеж. Не съм срещала по-голям работяга от него, и също така трудолюбието му беше заразително.

Няколко седмици след първата ни среща се видяхме в Ел Ей. Само докосването на ръката му ме възпламени - толкова силни бяха чувствата ни. Стараехме се да избегнем вниманието на папараците, които не биха ни оставили на мира - имахме голяма възрастова разлика, а аз отсъствах дълго от фокуса на камерите, докато Аштън стана много известен покрай „Punk'd".

Предупредих го, че ще имаме неприятности с таблоидите, но това не го притесни. След време обаче ми призна, че ако е знаел какво ни чака, щял да си помисли дали да се обвързва с мен...

Най-четените