"Тайната вечеря" е стенопис, който може да накара всички да говорят за него.
Това не е новост - така става и през 2003 г., когато Дан Браун скандализира света с "Шифърът на Леонардо" и твърденията, че Исус е имал съпруга - Мария Магдалена - и тя е до него в композицията.
Става и сега, защото четири дена след откриването на Олимпиадата още се говори за стенописа.
Работата на Леонардо да Винчи е сложна на толкова много места, че е нормално да ѝ се приписват и мистики.
Една от причините е, че "Тайната вечеря" оцелява по чудо и като нищо в наши дни можеше да е само спомен.
Стенописът се намира в "Санта Мария деле Грацие" в Милано и е завършен през 1498 г. Точно година по-късно крал Луи XII завладява Италия и пожелава да "изреже" сцената от стената на църквата и да я вземе със себе си в Париж. Опитът му не успява, но нанася достатъчно щети по боите.
През 1796 г. французите отново нахлуват в Италия и този път използват църквата за подслон - и на себе си, и на конете си. Освен това замерват стенописа с изпражнения, за да изразят непоносимостта си към италианците и културата им.
Както споменават пък "Ню Йорк Таймс", през XVIII век за кратко в "Санта Мария деле Грацие" са настанявани затворници, които също нанасят поражения по "Тайната вечеря". Към това прибавяме и че боите, които Да Винчи използва, не са модерните бои, с които разполагаме днес.
На 15 август 1943 г., по време на Втората световна война, църквата е уцелена при бомбардировка, но стенописът отново остава цял по чудо.
Сложната композиция на "Тайната вечеря" също е обект на спекулации и откровени конспирации.
Да Винчи не се ръководи от библейски описания на Исус и апостолите, а предпочита сам да открие своите модели и да нарисува тях. Скици на художника показват, че той първо е нарисувал някои апостоли отделно, преди да започне да ги обединява на масата на стенописа.
За образа на Исус Христос например има митове, че са позирали както млад мъж, който Да Винчи вижда на улицата, така и млада жена, чиято енергия и излъчване е искал да улови и да вкара в лика на Спасителя.
Една от фигурите на апостолите - тази на Яков - е прекопирана от по-ранна картина на художника и всъщност изобразява уличен музикант, който свири на струнен инструмент.
Най-сложен за артиста се оказва образът на Юда. Според разказите на друг художник - Джорджо Вазари - Леонардо най-накрая отива в затвора на Милано и там намира мъж, който е пред екзекуция. Именно този затворник се превръща в модела, който в стенописа е Юда.
Друга легенда твърди, че един и същи мъж позира и за Исус, и за Юда, но с разлика от няколко години.
Когато става модел за Спасителя, мъжът още не е извършил никакви престъпления, а когато позира за Юда, вече е в затвора. Този мит твърди, че след като Леонардо завършва Юда, мъжът му казал: "Художнико, виж колко ниско паднах - от Исус до Юда".
И не на последно място - на Тайната вечеря ли е Мария Магдалена?
Според "Шифърът на Леонардо" на стенописа не е Свети Йоан с дълга червена коса, а Мария Магдалена. Действително фигурата изглежда нежна и женствена, само че специалистите са категорични - това е апостол Йоан.
Той често е описван като много млад, нежен на вид, без брада - с почти андрогинен за времето си външен вид. Така че не е чудно, че Да Винчи го е нарисувал именно така, без да влага скрити значения.
Историците са убедени и че няма други скрити символи в стенописа, каквито Дан Браун описва в книгата си.
"Гледам с огромно съмнение на твърденията за тайни кодове в "Тайната вечеря", заявява за Business Insider историкът Рос Кинг. Той смята, че векове след рисуването на стенописа действително има детайли, които не разбираме, но не бива да им приписваме мистерии.
"Всичко тук има изключително специално значение, без да е част от конспирация", отбелязва още Кинг.
Той е категоричен и че не трябва да гледаме на "Тайната вечеря" като на християнско произведение на изкуството, а като на стенопис над всякакви норми и определения.
