Франк Хърбърт, Айзък Азимов, Рей Бредбъри и други гении в литературата
"Дюн" на Дени Вилньов беше сред най-чаканите филми на 2020 г., а сега заради пандемията е сред най-чаканите филми и на 2021-а. Но блажени са тези, които познават оригиналният роман на Франк Хърбърт, защото той е нещо наистина велико. Хърбърт развива историята на Пол Атреиди, по-известен като Муад'Диб, и децата му в рамките на шест романа, които могат да обърнат представите ви за власт, правилно и грешно, контрол и развитие. Бивайки сам журналист и бивш автор на политически речи, писателят осъзнава колко огромна и опасна е силата на един лидер и романите му от поредицата са напомняне именно за тази опасност. Първият от романите от поредицата му отнема 6 години, а за него печели наградите "Небюла" през 1965г. и споделя наградата "Хюго" за 1966. Освен поредицата за "Дюн", той има още 17 романа и множество сборници с разкази.
Ако има писател, който наистина е запленен от идеята за пътуването във времето, то това е Клифърд Саймък. Роденият в Уисконсин писател (щатът ще се превърне в основна арена за повечето от романите му) е силно повлиян от произведенията на Хърбърт Уелс и това оказва сериозно влияние за него. В романите си той се придържа към т.нар. "реалистична фантастика" - с други думи нито една лансирана от него идея не е просто хвърчаща мисъл - тя има своето обяснение и смислова логика. Саймък пише още силно за теми като човешката индивидуалност, търсенето на вярата, свободата и психологическите скитания на самотния човек. Горещо препоръчваме "Резерватът на Таласъмите", "Градът" и "Отново и отново".
Присъствието на Айзък Азимов в подобна галерия е повече от задължително. Първите си разкази той пише, още когато е на 11 години - много преди да се превърне в "бащата" на роботиката. През годините обаче той ще се утвърди като безспорно име във фантастиката, а творбите му ще вдъхновяват поколения фантасти и до ден днешен. Интересното при него е, че романите му не са точно романи, колкото тематично събрани разкази, които разкриват различни аспекти на огромни по мащаб истории. Той е автор на първите три Закона на роботиката, а "Фондацията" и историите в тази поредица са вдъхновили мнозина души не само в областта на литературата, но също така и на икономиката и политиката. Безспорно си заслужава човек да прочете "Аз, Роботът", "Двестагодишният човек", както и "Фондацията".
Снимка: Getty Images
Рей Бредбъри е литературна легенда, чиито творби "451 градуса по Фаренхайт" и "Марсиански хроники" слагат мощен отпечатък върху научната фантастика, макар сам той да избягва да се причислява към определен жанр или стил. За него научната фантастика е "изобразяване на реалното" и именно това го прави толкова специфичен. Силен момент при него е това да изобразява и вътрешния свят на героите си, което ги прави безкрайно живи и разпознаваеми за читателя. И по-важното - прави книгите му интересни за четене.
Кой не е чувал за "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли? Писателят разкрива един великолепен нов свят, в който болестите, войните и бедността са заличени, заедно с чувствата, изкуството и семейството като институция. А големият въпрос, който той задава, е дали такъв свят наистина си струва. Самият Хъксли има опит като социален сатирик и филосов, а романът му е колкото фантастика, толкова и коментар за човешкото. Сред другите му фантастични творби попадат още Ape and Essence и Island.
Култовата поредица "Хиперион" е достатъчна причина Дан Симънс да попада сред великите имена на научната фантастика. Първият роман от поредицата му носи награда "Хюго". Хиперион е името на планета, на която се намират мистериозните гробници на времето. Те представляват артефакти, които се движат във времето от бъдещето към миналото. В книгата присъства една от най-зловещите машини за убиване в литературата: четириръката Шрайка с тяло, съставено от бръсначи. Не сме толкова сериозни фенове на хорърите на Симънс, но "Хиперион" определено е сред най-добрите научнофантастични произведения.
Снимка: Getty Images
Малко са жените, оставили толкова силна следа във фантастиката, колкото Урсула ле Гуин. Макар тя да е най-известна с книгите си за "Землемория", за фантастиката тя ще остане като едно от най-значимие имена на XX век. Като много други големи автори, първите й произведения са отхвърлени от издателите. Впоследствие става абсолютен магнит за награди в сферата, включително и осем награди "Хюго". Ле Гуин е повлияла на творчеството на Нийл Геймиън, Иън Банкс, Сузана Кларк и други небезизвестни автори. Нейната сила е, че изследва внимателно различни крайни идеологии, вкарвайки части от тях в своите произведения, като паралелно с това развива и психологията на героите си, засилвайки по този начин крайното въздействие и реалистичност. Определено си заслужава да се прочетат романите от "Хроники на Западния бряг" и "Хейнския цикъл".
Робърт Хайнлайн е един от "голямата тройка" на научната фантастика, заедно с Азимов и Артър Кларк. Хайнлайн застъпва социалните теми в литературата си: той говори за религията, за любовта, свободата, индивидуализма, културата др. Най-известното му произведение е "Странник в странна страна", което го включва в сексуалната революция. Има четири награди "Хюго" и е първият с титлата Grand Master от научнофантастични и фентъзи писатели на Америка за цялостен принос. Като един горд пушач, умира в съня си от емфизема и сърдечна недостатъчност.
Снимка: Wikimedia Commons, Сергей Валерьевич Бережной
Братята Аркадий и Борис (на снимката) Стругацки са едни от легендите на съветската научна фантастика, като зад гърба си са оставили редица култови романи, в които човекът е този, който осъществява първия контакт с извънземни планети. Ранната им работа е повлияна от Станислав Лем и Иван Ефремов. Най-известното произведение на братята е научнофантастичната повест "Пикник край пътя", който е екранизирана от Андрей Тарковски във филма "Stalker". Компютърната игра S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl на GSC Game World също е вдъхновена от братя Стругацки.
Хърбърт Уелс често е посочван за "бащата" на научнофантастичната литература, заедно с Жул Верн. Уелс е роден през 1866г. и е визионер: в творбите си той предсказва появата на ядрените оръжия, танковете, пътуването в космоса др. Първият му роман е "Машината на времето", в който пътникът във времето отива много напред във времето и оставам там, принуден да се впише в обществото на елоите. От този роман излизат морлоките: маймуноподобните човекоядци, които живеят в мрака и се страхуват от светлината. Заслужава си още да се посочат романите "Островът на доктор Моро" и "Невидимия".
Дъглас Адамс, естествено, е човекът, който стои зад "Пътеводител на галактическия стопаджия". Романът започва своя живот като радиокомедия по BBC, след което се разраства до "трилогия" от пет книги, сериал, игрален филм, пиеси, комикси и изобщо тотален символ на научната фантастика в културата. Адамс е роден на 11 март 1982 г. и си отива на 11 май 2001г. от инфаркт, едва на 49 години.
Своята звезда на славата в сферата на научната фантастика заслужава и авторът на "Одисея в Космоса" сър Артър Кларк. В тровчеството си роденият в Англия писател залага много на "научността" във фантастиката, представяки някои откровено новаторски идеи, които след това го превръщат в наистина голямо име. По-интересното е, че той има ефект и върху самата наука, като е един от хората, които предлагат идеята за създаване на "извънземни ретранслатори", които да помогнат за комуникацията на планетата. Години след това тази идея ще се превърне в реалност с първите космически сателити около земята. В романите си той залага на мрачното приемане на реалността - една тъжна носталгичност на приемането, че човек далеч не е всесилен. Сред задължителните творби на Артър Кларк са "Градът и звездите", "Фонтаните на Рая" и "Среща с Рама".
Любен Дилов-баща е българският достоен представител на големите автори на научна фантастика. Той започва кариерата си с писане на разкази, които са публикувани във в-к "Народна младеж". Първият му роман, "Атомният човек", е написан в две версии: в първата романът е съобразен с политическата конюнктура по социалистическо време. Във втората текстът е преработен, като главният герой вече е българин, а не американец. Негови класики още са "Пътят на Икар", "Тежестта на скафандъра", комичният "Незавършеният роман на една студентка", "Демонът на Максуел" и др.
