Ако продължителността на платеното майчинство имаше директна и силно положителна връзка с раждаемостта, България щеше да е демографският шампион на Европа, със завиден положителен прираст и възпроизводство за чудо и приказ.
Но не е и може би е крайно време да преосмислим другата първа позиция, която държим - рекордно дългото платено майчинство.
У нас то е над 2 години - невиждан за огромната част от страните по света период. И единствената, макар и формална, причина за това е липсата на адекватна алтернатива.
Ако съдим по думите на депутата от "Прогресивна България" Владимир Николов така и ще си остане - въпреки обявените от него идеи в обратната посока.
Управляващите обсъждат съкращаване на срока на майчинските, обяви пред bTV бившият капитан на националите по волейбол, но - може би и заради опасения от популистки гняв - допълни, че промяната може да бъде въведена едва когато има осигурени достатъчно места в детските ясли.
Макар че "достатъчно" е относително понятие, е ясно, че намаляване на платеното майчинство у нас едва ли ще има в близките 1-2 години, а вероятно и повече.
Данните от София, където традиционно проблемът е най-голям, са, че след първото класиране през май извън яслите остават над 5500 деца. Благодарение на появата на нови детски заведения и намаляващия брой деца кандидатите под чертата намаляват ежегодно, но броят им продължава да е значим.
Нещо повече - проблемът не е само механичен, а системен. В яслите задължително за децата трябва да се грижат медицински сестри, а такива няма достатъчно - включително и заради ниското заплащане, и само строежи не решават въпроса.
Тоест става дума за необходимост от почти пълномабащна реформа в тази сфера, за която трябват пари, законодателни визия и промени и - с извинение - политическа воля. И доста време.
Едва след това може да се пристъпи към конкретната мярка за намаляване на майчинството, а периодът е предостатъчен, за да даде време на управляващите както да избистрят идеята си как точно и с колко да намалят платеното майчинство, така и да подготвят общественото мнение за промяната. Ако изобщо прибегнат до нея.
У нас за раждане на дете се полагат 410 дни, в които жената получава обезщетение, равно на 90% от осигурителния ѝ доход - 45 дни преди раждането и година след това. За втората година пък сумата е по-малка и фиксирана - в момента тя е малко под 400 евро.
Никъде в ЕС няма подобна социална придобивка - в другите страни-членки отпускът е под година, а у нас дългият период датира още от времената на социализма.
Десетилетия наред не се променя и по чисто популистки мотиви и с обяснение да се подкрепя раждаемостта, но практическата причина е, че в големите градове прекалено много семейства няма какво да правят с децата си на годинка, тъй като няма места в яслите за всички.
Затова - парадоксално - най-лесното решение е майките им да си останат у дома, за да ги гледат. От лична перспектива за някои жени това е чудесна социална придобивка, ако ще и не особено добре платена.
От обществено-икономическа обаче е пълен абсурд да плащаш на някого да си стои у дома, за да дублира обществена услуга. И в крайна сметка подобен подход не е задължително да помага нито на майките, нито на децата им.
Извън сантименталната част да прекарваш повече време с детето си - която далеч не всички жени оценяват високо след година "затваряне" у дома с бебе - няма никаква логика в това един работодател да държи "запазено" работно място цели две години за работник, който с всеки изминал месец губи квалификацията си.
Да се чуди да наеме ли жена без деца в детеродна възраст и да е единственият, който не се радва на сватба с офиса заради логичното продължение на житейската история.
От другата страна имаме предостатъчно жени, които освен деца искат ако не кариера, то поне живот и самоидентификация извън "вкъщи". Или пък просто по-добър доход. И които са наясно, че това именно това ги прави и по-адекватни майки.
Жени, които смятат, че и за тях, и за децата им е по-добре да се върнат на работа. И биха се възползвали с радост от всякакви по-гъвкави решения дори, още преди бебето да е навършило годинка.
Има, естествено, и жени, които се чувстват най-комфортно в точно обратната роля - да се грижат за децата си у дома и са щастливи да изберат този приоритет пред всичко останало. Или им се налага по една или друга причина, или пък просто се нуждаят от две години пауза от работата.
И тъй като всички сме различни, оптималният вариант - особено за държава, която иска по-висока раждаемост - не е дълго или кратко майчинство, а гъвкава и максимално приложима за всички случаи система.
В основата на която е осигурената, достъпна обществена грижа за най-малките деца, която да даде разнообразни възможности за избор.
И чието изграждане е далеч по-сложно от удължаване или скъсяване на майчинските.
