1971-1991
Този автомобил изглежда като Lamborghini Countach и звучи като Shelby Mustang. Създаден е от легендарния дизайнер и конструктор Алехандро Де Томасо, който е правил и болиди за Формула 1, но тук говорим за италиански стил, съчетан с американски V8 мотор.
Pantera е типичният за 70-те години супер автомобил, но заради двигателят, зает от Ford Cleveland собствениците му са спокойни, че могат да го закарат за ремонт в близкия сервиз на Ford. Мощността му е 340 конски сили, което за времето си е отлично постижение.
Елвис Пресли е имал Pantera, но историята ще запомни автомобила основно с капризите, които е създавал на шофьорите. Специално жълтият Pantera на Пресли става още по-известен, след като Краля на рока изпразва в него револвера си, ядосан от това, че не успява да запали мотора, след като е изкарал бурен скандал с гаджето си и иска да се махне колкото се може по-бързо от нея.
1952-1954
Подобно на появилия се по-късно и доста по-известен Jensen Interceptor, този автомобил се задвижва от V8 мотор на Chrysler. Красивите форми на С-3 пленяват богатите автолюбители през 50-те години, но този автомобил е създаден основно за състезания.
Каросерията е дело на италианците от Michelotti Vignale, които е трябвало да се съобразят с размерите на двигателя на Chrysler с мощност 235 конски сили. С-3 записва добро представяне в „24 часа на Льо Ман”, което е отлично постижение.
1964-1974
Грифонът е митично създание с тяло на орел и лъв – крал на животните и господар на въздуха. Grifo на Iso има същата амбиция – в този автомобил се съчетават бруталната мощ на Corvette и изтънченият италиански дизайн.
Началото на производството стартира с V8 мотор на Corvette, а в края на 60-те години италианците се прехвърлят на версията на мотора с „големия блок”, което налага допълнително удължаване на предната част. Петролната криза от средата на 70-те години слага край на този красив проект, както и на компанията Iso.
1966
Създателят на Grifo Джото Бизарини може да се похвали с една от най-впечатляващите кариери в италианската автомобилна индустрия. Той е главен инженер във Ferrari по времето, когато Черните кончета създават легендата 250 GTO, а освен това е бил начело и на екип, конструирал първия V12 двигател на Lamborghini.
Най-голямата страст на Бизарини са били автомобилните състезания и затова той създава 5300 GT. „Нормалните” версии на колата са много редки – като тази на снимката – и напълно очаквано носят означението Stradale. Дизайнът на каросерията е на Bertone, а 5300 GT Stradale се задвижва от 5,3-литров V8 на Corvette с мощност 355 конски сили. Състезателната версия е с почти 400 конски сили, а благодарение на леката алуминиева каросерия, максималната скорост на автомобила е почти 300 км/ч.
1962-1965
Днес Intermeccanica е базирана във Ванкувър, Канада и се занимава със създаване на реплики на иконата на Porsche – 356. Но корените на компанията са в Торино, а в началото на историята си тя създава автомобили, съперничещи на продуктите на Ferrari – поне на външен вид, които обаче се сглобяват в Калифорния.
Apollo GT е с каросерия, проектирана от Франко Скалионе от Bertone, но под капака му се крие прозаичен мотор от Buick с работен обем 3,5 литра и мощност 225 конски сили.
Каросериите се произвеждат от Intermeccanica в Торино, след което отпътуват за Оукланд, Калифорния, където се сглобяват готовите автомобили. Общо взето, рядък автомобил, както през 60-те години, така и днес.
1989-1991
Малко по-напред в нашия списък срещнахме един прекрасен продукт на съвместната работа на легендарните Лий Якока и Алехандро де Томасо – Pantera. Pantera става факт, когато Якока е все още във Ford. Когато оглавява Chrysler Якока не забравя връзките си с Де Томасо, който вече е преминал в Maserati. И италианците получават поръчка да създадат спортен кабриолет за Chrysler.
Така се ражда TC, а американците с гордост добавят към името му by Maserati. През 1989 колата струва 33 000 долара в Щатите, което е с два пъти повече от автомобила, послужил за база при създаването на TC – Chrysler LeBaron, като по-скъпата „италианска” версия страда от същите проблеми като евтиния си „родител” – лошо сглобяване, ниско качество на производството. Най-лошото е, че на външен вид двете коли почти нямат разлика.
TC получава 2,2-литров 4-цилиндров турбо мотор с мощност 200 конски сили, но лошият маркетинг, незабележимият дизайн и невероятната цена осъждат съвместното творение на Chrysler и Maserati на бърза смърт.