Европейската комисия официално внесе доклада си, с който препоръчва да бъде започната процедура по прекомерен дефицит спрямо България.
Това не е изненада, особено предвид факта, че миналата седмица премиерът Радев обяви, че ЕК подготвя такива действия. Не е и изненада, ако човек има поне малко наблюдения върху държавната политика във финансите през последната година (а и повече).
Страната ни има сериозен проблем - харчи много повече, отколкото изкарва, и е застрашена да влезе в ситуация на дългова спирала, в която самото обслужване на държавните кредити изисква тегленето на нови.
Именно това е и причината сега ЕК да се намеси. До момента заявките на правителството на Румен Радев са, че ще се режат разходи, ще се ограничават излишни харчове и ще се спират неразумни проекти.
Поне засега обаче това остават само думи. Голямото решение на финансовия министър Гълъб Донев е вдигането на тавана на дълга - нещо, което му беше отказано от парламента.
Истината е, че ако нищо не се промени, взимането на голям нов дълг изглежда неизбежно. И лихвите по този дълг в условие на процедура по свръхдефицит неминуемо ще скочат. При това най-вероятно не с малко.
А претенциите, че сега ще има сериозно затягане на държавните финанси, са по-скоро пожелателни, отколкото реалистични.
Алтернативата е вдигане на данъците - нещо, което ЕК вече препоръчва в доклада си - минаване към прогресивно облагане от поне две степени, вдигане на данъците върху имоти и коли, вдигане на осигуровки - всичко това, което в края на миналата година изкара първите многохилядни протести срещу Бюджет 2026.
Властта днес има удобното оправдание да сочи назад и неудобната задача да действа напред и да търси откъде ще дойде най-малък обществен отпор.
Само че Европейската комисия не се интересува кой е виновен за натрупването на дефицита. Тя се интересува кой ще го намали.
Вижда се, че реалните съкращения няма да са много. И това до голяма степен е разбираемо.
Най-големият разход на държавата са пенсиите, за които само преди дни беше потвърдено, че ще се вдигнат от 1 юли със 7,8% по т.нар. "швейцарско правило".
След 1 юли добавката от 60 лв., отпусната още по време на пандемията от COVID-19, отпада, но не по принцип, а само за тепърва пенсиониращите се. Да се ореже тази добавка би спестило огромни средства на държавата, но тъжният факт е, че тези вече малко над 30 евро за много от пенсионерите са от голямо значение. И ще е удар за тях да им бъдат взети.
Кабинетът говори за съкращения в разходите за публичния сектор в размер на 10% чрез закриване на празни щатни бройки, а след това и реални съкращения, но това също няма да е достатъчно - очакваният ефект може да достигне около 200 млн. евро на годишна база, но само от април до май бюджетният дефицит в България е нараснал с внушителните 740 млн. евро.
Дефицитът за май с натрупване е в размер на 2,5 млрд. евро и представлява 2 процента от БВП - най-високата стойност за последните 20 години. И да, това е явният дефицит, в който не се включват всички онези забавени плащания, с които цифрата ще нарасне още повече.
Вдигането на данъците в момента за някои може да звучи като лесно решение на въпроса. Въпросът е, че без достатъчно силна реформа, това ще е само поставяне на лепенка върху огнестрелна рана.
Затова нелоша идея е например държавните служители, чиито осигуровки в момента се поемат изцяло от държавата, постепенно да започнат да плащат своя дял, а държавната администрация малко по малко да започне да споделя ресурси помежду си - общо счетоводство, информационно обслужване, човешки ресурси и т.н.
И преди сме го казвали - държавата все повече и повече се превръща в касичка за заплати и пенсии, в която не влиза достатъчно, за да се покриват все по-големите разходи.
Решението не е да се спре вдигането на парите за лекари, учители и полицаи, а изграждането на адекватна структура, в която разходите за заплати в публичния сектор да не тежи като воденичен камък върху бюджета.
В момента България се намира в тежко положение и никой не трябва да си прави илюзии по темата. Ако не друго, процедурата на ЕК би трябвало да ни предпази от още по-големи проблеми със задлъжняване.
Сега българското правителство трябва да преговаря с Брюксел, за да може да се изготви разумен план за излизане от ситуацията, при който хем да се вземат реалистични мерки, хем и икономиката ни да не бъде ударена тежко.
Истинският въпрос не е дали България ще мине през процедура по свръхдефицит. Това вече се случва. Истинският въпрос е дали управляващите ще използват ситуацията като повод за реални реформи или просто ще търсят поредното временно решение.
Защото дефицитът не е проблем сам по себе си. Проблем е, когато се превърне в начин на управление.
Оттук нататък изборът е изцяло наш - или ще използваме натиска отвън, за да започнем реални реформи, или ще продължим да отлагаме решенията, докато цената им стане още по-висока.
Защото дългът има едно неприятно свойство - колкото по-дълго отлагаш проблема, толкова по-малко възможности остават за решаването му.
