Още през 40-те години на миналия век инженери се заиграват с мисълта за летяща кола. И преди Илон Мъск да предизвика десетки мемета със своята нова Tesla Roadster, има летящи автомобили, при това далеч по-функционали. Само че никой не ги кара в небето.
По всичко личи, че технологиите са готови за коли във въздуха.
Само че градовете ни не са и може би скоро няма да бъдат готови за летящи автомобили.
На пръв поглед звучи учудващо - над сградите вече летят дронове за доставки, не само в Китай и Япония, но и в САЩ и части от Европа.
Според НАСА обаче, за да имаме и летящи коли, трябва изцяло да преобразим градовете си, сградите им и инфраструктурата, за да използваме колите безопасно.
Американската космическа агенция в свой доклад посочва, че както се строят площадки за хеликоптери, така в града по покривите трябва да изникнат десетки подобни паркинги.
И това няма как да са просто терени от асфалт с разграфени паркоместа. На площадките за летящи коли ще се наложи да има зони за кацане и излитане, места за зареждане и соларни панели, които да ги подхранват.
Не всяка сграда има покрив с достатъчно площ, за да се снабди с подобен паркинг и това е само началото на затрудненията.
Електропреносната мрежа би имала нужда от сериозно подсилване и повече мощност, иначе летящите коли, които изискват значително повече електроенергия от електромобилите, ще остават бързо без заряд.
Дотук говорим само за осигуряване базова безопасност на колите, с които искаме да летим.
Безопасността по време на полет е цяла отделна наука, която все още поражда повече въпроси, отколкото отговори.
Проучване на Агенцията за авиационна безопасност към ЕС сочи преобладаващо положително отношение към летящите коли.
Потребителите очакват от тях по-бързо и по-екологично придвижване, само че се опасяват, че пускането на машините във въздуха ще изпревари необходимите за тях регулации.
50 процента от респондентите заявяват, че искат първо да има създадени закони за летящите автомобили, а след това да бъде позволено движението им.
Сходни притеснения има и отвъд Океана, където от НАСА смятат, че могат да възникнат потенциални конфликти между традиционния въздушен трафик и любителските летящи коли.
Не е ясно и как ще се дава свидетелството за правоуправление, защото все още няма измислени подобни шофьорски курсове и изпити.
Как ще се осъществява въздушният контрол и от кого - това е питане, на което НАСА няма готов отговор.
Не на последно място идват опасенията за шумовото замърсяване.
Tesla Roadster тежи само 1600 килограма, а тласкачите, които я отлепят от земята, издават много силен шум. Ако изведнъж в града се окажем с не една, а хиляди летящи коли и всички те достигат тези децибели, шумовото замърсяване ще стане непоносимо.
53 процента от анкетираните в Европейския съюз казват, че именно силният звук ги тревожи най-много.
56 на сто се притесняват и за влиянието върху животинските видове и най-вече птиците.
Затова и концепция, която обикаля и филмите, и реалността от години, все не стига до пълномащабна реализация. Преди Tesla Roadster ги има Alef Model A, Joby eVTOL и още редица автомобили, които могат да летят даже по-добре и по-дълго от изобретението на Илон Мъск. Вярно, без да има мемета за тях.
Никоя машина засега не стига по-далеч от тестове и, както е при Мъск, щедър медиен шум.
Понеже може и да искаме да решим проблема със задръстванията, само че засега най-много да ги пренесем в небето. При това - със сериозна опасност за живота.
