В свят, в който кралете са Лионел Меси и Кристиано Роналдо, плащат се по над 100 млн. евро за футболисти и имаме възможност да избираме какво да гледаме от 20-30 елитни срещи на уикенд, ни е простено да не сме чували за Сяргей Палицевич.
Дано обаче националният селекционер Петър Хубчев е обърнал внимание на снажния беларуски бранител, който в неделя ще излезе срещу "трикольорите" на националния стадион.
В заключителната загрявка за двубоя в София Беларус гостува в контрола на Гърция в Пирея и си тръгна с успех с 1:0. Гола отбеляза именно Палицевич със страховита тупалка от около 30 метра.
Изпълнението на 26-годишния защитник на Генчлербирлиги бе толкова впечатляващо, че сигурно би му завидял и Роберто Карлош. Без преувеличение.
Не знам какъв му е случаят на този Сяргей, но не ми е и работа. Да му мисли Хубчев и помощниците му, които да са осторожни, че подобен снаряд може да бъде изстрелян и към нашата врата.
В контролата Гърция - Беларус обаче направи впечатление и нещо друго - гостите постоянно пробваха далечни удари и се опитваха да играят грамотно и приятно, доколкото им позволяваха техническите възможности.
Провеждаха бързи атаки, без излишно "мачкане" на топката и експерименти, и се затваряха по начин, който обяснява нулевото равенство с европейския вицешампион Франция отпреди два месеца.
Играта им бе праволинейна, но доста ефективна. Явно е работено в тази насока с играчите, когато е трябвало.
Все пак това са компоненти, които се отработват още по време на развитието на един футболист. И изводът е, че в страната има школи и специалисти, които знаят как да подготвят младите играчи.
Затваряме беларуската тема с поглед към таблицата на местната Висша лига.
Лидер е БАТЕ Борисов, който познаваме до болка. Втори е Шахтьор Солигорск, който преди месеци победи у дома Уест Хем в третия кръг на Лига Европа, а трети - грандът Динамо Минск, ставал шампион на бившия СССР.
Урокът по футболна география продължава с пътуване още по на изток. Прекосяваме Русия, за да стигнем Казахстан. А там вече плуваме в по-познати води. С три родни треньори-светила в тази държава ни се превърна в рутина да следим какво се случва с Астана, Иртиш и Атирау.
Първенството завърши наскоро, а за трета поредна година Станимир Стоилов и Астана се окичиха със златото. Шефовете и феновете отново понесоха Мъри на ръце и признателността им е напълно обяснима.
Категорични са, че искат българинът да изпълни оставащата година от договора си и са приготвили съответната сума.
Ясно е, че ресурсът е огромен, но това не значи, че Държавният Фонд за национално благосъстояние "Самрук-Казина", собственик на клуба, е ОК с това да си харчи парите безцелно.
В крайна сметка казахите видяха в лицето на българина специалист, който да ги поведе напред и вложението им се оказа повече от успешно.
Но наред с представителния тим - в Астана побързаха да обезпечат и школата. Достатъчно мъдри са да знаят, че треньорите са преходни, а корените на един добре работещ клуб могат да стават единствено по-дълбоки, ако има последователност и приемственост.
С идването на Мъри на "Астана Арена" беше подписан договор за сътрудничество с продуктивната школа на Реал Сосиедад, а в първата шампионската година на специалиста се сприятелиха и с Галатасарай.
Казахите показаха амбиция да се учат, да разберат как се прави в големите клубове и да откраднат ноу-хау, който да им позволи след време да функционират по модерен стандарт и успешен модел. И напредват с бързи темпове.
Така колкото и да дъвчем нещата, все опираме до детско-юношеските школи.
Дума да не става за методите в Ла Масия, Ла Фабрика или люпилнята на таланти на Аякс, но поне за "А" и "Б" на първолаци в тази област, каквито сме и ние.
Така пътешествието ни през Беларус и Казахстан завършва по същина в Бургас.
През тази седмица на бял свят се появи новината, че Станимир Стоилов с още двама партньори възнамеряват да открият футболна академия в черноморския град.
Познавайки работата на Мъри като треньор и специалист, не е изненада, че проектът е изключително амбициозен.
Говори се за шест терена, общежитие, столова, зали за лекции, възстановителен център и два тренировъчни балона. И всичко това на супермодерно ниво.
Ако идеята се осъществи, ще е нещо грандиозно.
Няма как да наваксаме десетилетията изоставане, но по-добре късно, отколкото никога.
С интерес следим и какво се случва около проекта на Димитър Бербатов в София, който скоро трябва да стартира.
А представете си как ще се променят нещата, ако имаме две нови силни частни школи - едната на изток, другата на запад, и най-после клубовете се вземат в ръце и осъзнаят, че няма дърво без корен.
Не бива да се заблуждаваме, че дори и в този идиличен свят веднага ще започнем да бълваме звезди, но поне можем да се надяваме, че ще изкарваме такива като Сяргей Палицевич, които могат да я ритнат от 30 метра и да уцелят вратата.
Така де - свикнаха ни и на малкото да се радваме.
