Мария Шарапова отново привлече вниманието на света - вече не с ракета в ръка, а с думи. Петкратната шампионка от Големия шлем даде откровено интервю в The David Rubenstein Show, в което разказа за своите най-знакови победи, за трудностите по пътя към успеха и за това защо няма никакво намерение да се завръща на корта, било то и за удоволствие.
Шарапова винаги е била сред онези спортисти, които не изчезват след края на кариерата си. Нейното присъствие в медиите не е натрапчиво или изкуствено - напротив, всяка нейна поява предизвиква интерес и уважение. Дори години след последния ѝ мач, Мария продължава да вдъхновява със своята дисциплина, финес и интелект.
В подкаста на Рубенщайн, в който по традиция спортисти рядко се канят, руската суперзвезда говори за първите си големи победи и уроците, които е научила. Разговорът започна с историческия ѝ триумф на Уимбълдън през 2004 г., когато едва 17-годишна тя шокира света и поставя началото на своята легенда.
"Много неща се промениха след победата - както за добро, така и за лошо. Когато си толкова младо момиче, изведнъж ти се случва всичко, което никога не си очаквала. Това е моментът, в който започваш да казваш "да" на неща, на които трябва да кажеш "не", и да се върнеш към работата - към това, което те е направило шампионка. Защото, докато ти празнуваш, останалите тренират, за да те победят на следващия турнир."
След гръмкия успех на "свещената трева" тя се завръща в Лос Анджелис. "Треньорът ми беше там и обикновено отсядахме при него. По това време нямахме почти никакви пари. След Уимбълдън агентът ми направи някои подобрения по стаята ни. Помня как до ваната имаше малко жълто гумено пате. Обадих му се и казах: "Титлата на Уимбълдън е най-хубавото нещо, което ми се е случвало." А това го казваша едно дете", спомня си Мария.
Разговорът естествено преминава и към триумфа ѝ на Ролан Гарос през 2012 г. - турнирът, който ѝ носи кариерен Голям шлем.
"Не мислех, че ще усетя пълната сила на тази победа, но беше наистина специална. Клеят е изключително трудна настилка, която разкрива всички слабости на играча. За спортист, който играе пред хиляди зрители и знае точно къде е уязвим, но успява да промени това пред очите им и да превърне слабостта си в сила - това е наистина силен момент."
Шарапова си припомня и как започва всичко.
"Започнах да играя тенис на четири години. Баща ми беше спестил малко пари и ме заведе с влак от Сочи до Москва за демонстративното събитие на Мартина Навратилова. Там имаше стотици деца, но тя дръпна баща ми настрани и му каза: "Дъщеря ви има талант. Трябва да отидете там, където може да го развие." Баща ми четеше всяка статия, всяка история за тениса. Разбра, че сестрите Уилямс и Анна Курникова тренират във Флорида и реши, че трябва да отидем там. Но нямахме пари. Пристигнахме със 700 долара в джобовете си. Мама пък остана вкъщи още две години, докато се опитваше да получи виза.
Пристигнахме в академията на Ник Болетиери и буквално посред нощ почукахме на вратата. Когато попитаха: "Къде са ви парите?", баща ми каза: "Всъщност нямаме такива." Но в крайна сметка ми дадоха стипендия."
Интересен момент от разговора беше и темата за приятелството между тенисистките.
През кариерата си Мария бе известна със своята резервираност и с това, че рядко изказваши добри думи за своите съпернички.
"Винаги съм била откровена за отношенията между двама спортисти. Винаги ми е било трудно да кажа: "Хайде да излезем на вечеря" или "да пийнем по нещо". Утре ще направя всичко възможно да те победя, ще размахвам юмрук срещу теб, а после да те прегърна? Никога не съм намирала смисъла.
Разговорите в съблекалнята също не бяха моята сила. Бях изцяло съсредоточена. Съблекалнята беше моят офис, място за работа, не за социални разговори."
И все пак в живота ѝ има една история, в която дългогодишно съперничество прераства в искрено приятелство - с легендарната американка Серина Уилямс. 23-кратната "мейджър" шампионка изненада всички, появявайки се на церемонията по въвеждането на Шарапова в Международната тенис зала на славата.
"Можеше да стане неловко, защото решението беше мое. Казах ѝ: "Няма никой друг, когото бих предпочела да видя на сцената повече от теб." А тя отговори: "За мен ще бъде огромна чест." Можеше да бъде различно, но за щастие не беше. Тя беше невероятна, внимателна, а речта ѝ беше силна и същевременно много лична. Когато излезе на сцената, настъпи пълна тишина и шок за 5-10 секунди. Помислих си: "Да, успяхме да постигнем това, което искахме."
Макар да признава, че ѝ липсват емоциите от играта, Мария категорично изключва възможността за завръщане - дори и на аматьорско ниво.
"Честно казано, не искам да бъда тъжна версия на предишното си аз. Обичах този спорт заради неговата скорост, реактивност и мощ. Но когато не играеш дълго, всичко това се губи."
Днес Шарапова води пълноценен и вдъхновяващ живот. Заедно със съпруга си отглеждат сина им Теодор, а извън семейството участва в събития, лекции и проекти по целия света. Сред последните ѝ появи бяха откриването на The Bay Health Club в Дубай и обучение в Лисабон, на което петкратната шампионка от Големия шлем бе сред основните лектори.
Времето след тениса не я е отдалечило от светлината на прожекторите - просто я е поставило в нова роля: тази на жена, която вече не се състезава за титли, а за вдъхновение. И както винаги, Мария Шарапова остава шампионка, само че вече извън корта.
