Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Селекционерът ли? Как да стане с Гошо Дерменджиев?

Селекционерът? Защо въобще да коментираме? Как да стане с Гошо Дерменджиев? Снимка: Lap.bg
Селекционерът? Защо въобще да коментираме? Как да стане с Гошо Дерменджиев?

Думата рестарт стана твърде популярна напоследък у нас, използвана като някакъв лост в спорове в какви ли не сфери. Рестарт на системата, рестарт в политиката, рестарт в съдебната реформа, къде ли не. Че и на конституцията някакъв рестарт уж щяло да има.

Във футбола явно също са я чули, защото я казват експерти, треньори, ръководители и дори футболисти.

В студиото на БНТ за мача България - Уелс няколко пъти я чухме.

Какво ново начало може да има във футбола ни, когато говорим за националния отбор? Откъде да се започне? Как се рестартира нещо, което изобщо не е стартирало?

Да обърнем веднъж логиката и да погледнем от върха на пирамидата към нейната основа.

Ръководителите на БФС са в оставка от година. Половината са си "сложили работата на...", останалите са се взели твърде насериозно. Доживяхме специалист в търговията с автомобили да ни казва кой е трябвало да е титуляр срещу Унгария. Ама - ето, Атанас Фурнаджиев от над десетилетие е водещ футболен функционер (ах, че приятна и подходяща дума) и вече има изградено мнение и за спортно-технически въпроси.

Емил Костадинов е отговорник за - не сме съвсем сигурни вече кой от всички национални отбори. Вероятно не е за младежите, защото те най-после живнаха. При него такава тенденция няма, а анализите му след поредната загуба са просто потресаващи. "Ще преспим и ще мислим" от устата на Емо звучи толкова конфузно, че... Само си спомняме крилатите фрази на Любо Пенев за него - "ако не го събудиш, ще спи три дни".

Селекционерът? Защо въобще да коментираме? Как да стане с Гошо Дерменджиев?

А и имаме ли въобще останали избори, та ние сменихме 9 за 10 години? Чуват се мнения - дайте нещо радикално, някаква шокова терапия. И ще се промени ли нещо, с шокова терапия? В българския футбол примерите са много и за това, как такъв подход има обратен ефект.

Просто играчите ни са малко ... нестандартни и нетипични като психика, нека така го кажем. Матеус навремето бе по-радикален в начина, по който го обясни в книгата си. Те просто нямат манталитет на професионални играчи, написа тогава германската легенда.

И за какъв рестарт тогава да говорим? Преди седмица Унгария ни бие с невъзмутимото спокойствие на боксьор, който знае, че този срещу него има сили за рунд, два. И ще падне, рано или късно. Нашите и сами да останат на терена, пак може да допуснат гол, като видяхме какви ни вкарват само за последните 5 мача.

Финландия ни би без изпотяване, с лекота. Научени играчи, пълни с търпение и заредени с плана на треньора си. Срещу тях индивидуални качества на 3-4 момчета от българския отбор, проблясъци, моменти на ентусиазъм и вдъхновение.

И накрая - Уелс. Биха ни без шестимата си най-силни играчи. Да, късен гол, както бе и в Кардиф. Но интересно как така не се случва от години ние да вкараме един такъв късен и да попарим съперника? Не мислите ли, че няма как да е случайност, а по-скоро е тенденция?

Вкара ни едно нахилено момче от третодивизионния Чарлтън, което вероятно тренира като луд, за да е там, където е. Няма претенциите на Десподов, Краев или Ники Михайлов, не кара автомобил като техните и не дава интервюта всеки ден. Заплатата му е в пъти по-малка.

Но надъни топката под гредата с първия си удар в мача, а великият Райън Гигс след края го целуваше и милваше по главата като негово дете. Ето това е отборът, момчета от българския национален - всички са заедно, отношенията са като в семейство, а крайната цел е по-важна от това кой вкарва гол, кой как изглежда на терена и дали подава добре с външен на 20 метра.

Та - откъдето и да почнем, където и да завършим, за какъв рестарт говорим? Просто е нужно да се стъпи здраво на земята и да се осъзнае, че ние сме вече ниво не В - както е групата ни в Лигата на нациите, а С или D в европейския футбол.

И ако на клубно ниво това може да се замаже със селекция на легионери, с пари за класни играчи и силен треньор, в националния имаш това, което имаш - няма откъде да си вземеш по-качествени играчи. Време е те да заработят като отбор, да мислят като такъв и да поставим точните хора, които да забъркват тази амалгама.

Дали ги имаме - това е друг голям въпрос, който вече над 15 години търси отговор.

 

Най-четените