Справедливостта в определянето на носителя на "Златната топка" все по-често бива поставяна под съмнение.
В последните години се засилва опасността наградата да загуби своето значение и не е трудно да видим защо - футболните фенове продължават да спорят кой е най-достойният победител, но те не са хората, от които зависи крайният резултат.
В миналото единствено журналисти гласуваха кой е най-заслужилият футболист през изминалата година, но от 2007-а нататък, треньори и капитани на национални отбори също гласуват - обичайно за свои приятели и съотборници.
Тук идва и първият проблем на най-престижното индивидуално отличие във футбола. Системата за гласуване е доста гнила, но поне дава поводи за забавление, когато излязат списъците кой какъв вот е предоставил.
През 2019 г. Пасанг Норбу, журналист на свободна практика от Бутан, беше подредил изцяло играчи на Ливърпул в своя топ 5. Когато беше открит профилът му във Facebook с една твърде позната емблема на профилната снимка, причината напълно се изясни.
Естествено, че журналистът от Аржентина, който получи право на глас, ще постави Меси на първо място и нищо чудно да сложи някой като Серхио Агуеро в петицата. Португалският му колега ще гласува за Кристиано Роналдо и ще вмъкне да речем Бернардо Силва и Бруно Фернандеш в своя топ 5.
Само два пъти досега Меси е поставял Роналдо в своя списък, докато португалецът никога не е гласувал за своя най-голям конкурент - въпрос на тактика.
През 2020 г. "Златната топка" не беше връчена заради пандемията от коронавирус, макар че Шампионската лига, Лига Европа и водещите първенства (с изключение на френското) се проведоха докрай и излъчиха своите първенци.
Тогава Роберт Левандовски беше сигурният носител на приза и не заслужаваше да бъде ограбен по този начин. Но и в други години се е стигало до странни и трудно обясними решения.
През 2018-а "Златната топка" прибра Лука Модрич, изключителен полузащитник с безспорни качества. Триумфът му с Реал Мадрид в Шампионската лига и достигането до финал на Световното първенство с Хърватия си бяха големи постижения.
Но макар че статистиката не е всичко, двата гола и осемте асистенции на хърватина в 43 мача за Реал някак бледнееха пред това, което Роналдо направи за "кралете" в същата година.
Португалецът реализира 44 гола и 8 асистенции в 44 срещи за Реал, Меси пък отбеляза 65 пъти в 54 мача за Барселона и остана пети. Затова и първото място на Модрич беше толкова спорно и навреди на авторитета на наградата.
Все пак "Златната топка" е индивидуална, а не отборна награда, а хърватинът не беше най-добрият футболист в своя клуб през 2018 г.
Слабото Световно първенство на Роналдо обаче се оказа решаващо - той наниза хеттрик срещу Испания и победен гол срещу Мароко, но неговата Португалия не стигна далеч.
Мондиалът може да е най-значимият форум в този спорт, но обхваща само 7 мача от общо 50-60, които елитните футболисти изиграват в рамките на календарната година.
Умората от хегемонията на Меси и Роналдо също изигра своята роля, тъй като от 2007 г. нататък никой извън тях не беше печелил.
Сега изглежда познатото статукво ще се запази, ако вярваме на изтеклата информация.
Общо взето, всяка година резултатите от гласуването биват разкрити предварително и ако вярваме на новините от последните седмици, Меси ще вземе своята седма "Златна топка" в понеделник вечерта в Париж.
Поредната невероятна година на Левандовски в Байерн Мюнхен и този път няма да е достатъчна и полският нападател може никога да не вземе "Златна топка" - което просто ще бъде жалко.
А ако смятате, че призът на Модрич е бил несправедлив, само помислете, че един от фаворитите тази година е Жоржиньо - който стъпи на европейския връх с Челси и Италия, но не беше най-добрият футболист нито за клубния, нито за националния си тим.
Щом "Златната топка" наистина е индивидуална награда, би трябвало да бъде дадена на най-добре представилия се играч в индивидуален план, а не на някой, който изобщо не би бил номиниран, ако отборите му не бяха взели определени трофеи.
Други индивидуални награди като "Златната ръкавица" или "Златната обувка" запазват по-ясно предназначение и няма опасност да загубят своята стойност по същия начин - защото съхраняват простичката идея да отличат само индивидуалното представяне.
Хари Кейн може да завърши кариерата си без нито един трофей и нито едно място на подиума за "Златната топка", но с няколко "Златни обувки" от Висшата лига и една от Световно първенство ще остане в историята като голям голмайстор.
На този фон "Златната топка" се превръща в нещо различно, донякъде фарсово, и трябва да бъде приемана с леко намигване - и от победителите, и от пренебрегнатите.
