Очевидно всички грешки на треньора на Левски дотук щяха да избледнеят при успех вчера, така че именно това беше мачът, в който Делио Роси да се докаже. Италианецът имаше 120 минути, за да преодолее скромната и неособено качествена българска селекция на Славия, а на негово разположение бяха скъпоплатени чуждестранни футболисти, които той трябваше да превърне в отбор, способен да печели трофеи. Това бяха 120-те минути, в които Роси трябваше да спаси сезона и да покаже, че присъствието му в българския футбол има някакъв смисъл. Провалът е лично негов, най-малкото защото не успя да реагира адекватно на мача и да промени развоя му. За кой ли път Роси закъсня със смените и опита промяна едва в 82-ата минута, при положение, че очевидно мачът не вървеше за "сините" далеч, далеч преди това. Левски играеше двубой, който трябваше да реши в редовното време, но въпреки това Станислав Костов остана неизползвана опция за нападението, Ривалдиньо дори не попадна в групата, а Кабрал влезе в 119-ата минута.
Сериозно отстъпващ по класа на съперника, отборът на Славия нямаше какво друго да предложи в този мач, освен корав вратар, защитна постройка и максимално накъсване на играта с цел да излъже "сините". Всъщност тактиката на Златомир Загорчич въобще не сработи кой знае колко добре - отборът му допусна доста положения пред вратата си, а не предложи почти нищо на контраатака в предни позиции и не се виждаше друг начин да спечели, освен при дузпи. За радост на Славия обаче, отсреща имаше един нестабилен психически Левски, който се изнервяше и отчайваше от пропуските си, който нямаше идея как да промени нещо в нагласата си и който имаше един пасивен треньор на скамейката. Затова "белите" спечелиха трофея и има защо да му се радват, но не бива да се залъгват, че са показали някаква качествена игра.
Не е сериозно провалите на Левски през последните години да бъдат обяснявани с проклятия и черни магии. Феновете вече подозират намеса на свръхестествени сили в начина, по който беше загубен този финал, както и този преди три години срещу Черно море, както и титлата през 2013 г. отново срещу Славия, и купата същата година срещу Берое. Но от клуба сами са си виновни за всички тези провали и съвсем конкретни грешки доведоха до тях. В конкретния случай вчера, "сините" пропуснаха поредна решителна дузпа през този сезон - още в началото на мача. Делио Роси вероятно би се оправдал, че не може да вкара от бялата точка вместо футболистите си, но няма как всичките пропуски да бъдат обяснени с лош късмет. Може би Жорди Гомес, Нашименто и Прохазка не са точните хора за изпълнение на дузпите, може би не им достига психика, умения или тренировки на този компонент. Но вчера срещу Славия и преди това срещу Етър и Берое всеки един от тях направи пропуск просто защото изпълнението му беше некачествено.
В последния месец Делио Роси и играчите му показаха подобрение в работата си, играеха по-смислено и по-резултатно, взеха някои важни мачове и заприличаха на отбор. С представянето срещу Славия обаче, те захвърлиха в кофата за боклук всичко постигнато през април и внезапно дори участието им в евротурнирите се оказва под въпрос. Те са две точки над Берое в борбата за третото място, но им предстоят мачове срещу Лудогорец и ЦСКА-София, преди да се изправят срещу Верея в последния кръг. А дори да завършат трети, ще трябва да играят бараж за Европа в един мач, в който както отново се убедихме, винаги са способни да се издънят.
Героят на мача Георги Петков има необикновено място в историята едновременно като герой от легендарен период на Левски и като кошмар на "сините" в дербитата им със Славия. Преди години ветеранът носеше много радост на феновете като водеща фигура в отбора на Станимир Стоилов, достигнал 1/4-финал за Купата на УЕФА. В Левски обаче прибързано се разделиха с него и оттогава не са имали толкова голям страж в редиците си, макар че пробваха кой ли не на вратата. Петков отне титлата на Левски със спасяванията си в онзи фатален мач преди 5 години, сега отне и Купата на България от ръцете на бившия си клуб, но не заслужава обидите на сините привърженици. Заслужава единствено уважение за начина, по който се представя на вратата на 42-годишна възраст. Даже в ролята си на герой на мача вчера, той заяви, че му е тъжно за Левски и че там просто си имат проблеми, които трябва да решат.
