Какво каза ЦСКА с протеста на жълтите павета?

ЦСКА се разходи по центъра на София и протестира пред Народното събрание в неделя.

Да, ЦСКА - да не се бърка само с феновете на отбора.

Там бяха и изпълнителният директор на футбола Пламен Марков, и шефът на Обединените спортни дружества на клуба Георги Калчев, началниците на волейбола, хокея, борбата...

Какво искаха ли? Вероятно шествието и протестните, гневни слова пред Парламента идват и като ход на отчаянието.

ЦСКА тъне в дългове, натрупани за някакво си десетиетие, повечето спортни клубове нямат бази и условия за подготовка, а в същото време продължават гордо да носят емблемата на дружеството, дало най-много олимпийски и световни шампиона на българския спорт в историята.

Но да оставим настрана историята.

На събитието се чуха и видяха интересни послания от "червеното" шествие.

Имаше и обидни слова за премиера Бойко Борисов, за шефа на БФС Борислав Михайлов, както и транспаранти с въпроси, съдържащи хаштага, превърнал се в парола на обществото ни в последните поне 2 години - #КОЙ.

Да, кой доведе ЦСКА до това състояние?

Къде са хората от "Титан" и Александър Томов, за да отговарят за будната кома, в която оставиха клуба?

Но има и други въпроси, далеч по-значими, които застъпват спортната с политическата тематика, и то седмица преди изборите за местна власт.

Например по какъв принцип се дават безвъзмездно помощи от общинските бюджети на клубове като Лудогорец (няколко милиона за стадиона)?

Как и защо се насочват пари от проекти за нови стадиони в села с по 1000-2000 души население, а се пропуска да се даде рамо на доказани клубове-стожери на спорта ни, които страдат в немотия и не успяват да намерят пари за инфраструктура, база и елементарни условия за спортистите си.

Примерите са много - в шуменското село Браничево с 1300 души население наскоро самият Лютви Местан откри стадион в проект за над 2,5 милиона евро.

С модерни трибуни, терен, съблекални...Мирково, Аспарухово... И там се направиха арени като поне за "Б" група (някои отбори и в елита нямат такива условия), а в селата за последно е имало отбор...

Никой не знае кога.

При цялото ни уважение към всяко населено място у нас - за да има спорт, не трябва ли да има приоритетно разпределение на средства към местата, където той се е създавал и традицията е здрава и дълга?

И където има достатъчно демографски материал, за да се развива и в бъдеще?

Как и кой разпределя тези пари за спортни обекти? Това  бе един от въпросите на митинга и е интересен, нали?

Цесекарите питаха и за двойните критерии в отношението на БФС при разглеждането на регистрацията на новото дружество, което да наследи старото.

Такива прецеденти са допускани преди с други клубове, но днес босовета на футбола са непреклонни.

И за финансирането на Левски питаха - какъв е произходът му, както и за водопада от спонсори, тръгнал масово към отбора, зад който - както се говори - седи именно фигурата, предизвикала раждането на хаштага КОЙ.

Ето такива въпроси се зададоха, наред с нецензурните скандирания срещу премиер, футболен съюз и бивши ръководители на ЦСКА, за които се иска съд.

Те не са нещо, което да се изтъква като позитивен факт. Но са разбираеми  - на хората явно им е дошло до гуша да гледат клуба си в такова плачевно състояние.

Въпросът е дали на все повече прослойки няма да им писне и да излязат да търсят отговори.

Защото там се ражда истината - в дискусията, въпросите и отговорите.

Един от двата най-популярни отбора у нас иска своите отговори, като не е лошо да се замислим, дали някои от тях не засягат и други сфери на живота ни.

Не само футболната.