До момента Делио Роси нямаше победа над пряк съперник, откакто е на "Герена", а играта на отбора не се подобряваше, а влошаваше. Този мач срещу ЦСКА беше последният му шанс да обърне нещата в своя полза - той срещна съперник, лишен от най-важните си играчи, и нямаше да има никакво оправдание, ако отново не беше успял да надделее. Левски обаче най-накрая показа класа и желание от първата минута, надигра "червените", създаваше ситуации, можеше да вкара и още голове. Самият италианец най-накрая блесна с верни тактически ходове - както се оказа, със съдействието на Спас Русев, дал идеята Обертан да играе вдясно, където очевидно щеше да бъде слабото звено на ЦСКА. В реванша обаче Роси ще трябва да измисли и как да спре Каранга.
Габриел Обертан този път оправда статута си на звезда и изнесе най-силния си мач със синия екип. Французинът не само осигури две идеални асистенции за Сержиу Буш, но пое цялата отговорност за атаките на Левски, пробиваше, подаваше и постоянно носеше опасност за Черниаускас. Именно това лице на французина очакват да виждат феновете във всеки мач на "сините". Обертан дотук не оправдаваше очакванията и правеше добро впечатление в твърде малко мачове, а причината едва ли е само в него. Той беше товарен с различни функции от Роси, който просто не успяваше да извлече необходимото от най-класния си играч. Ако Обертан продължи да играе така, целият отбор на Левски ще изглежда различно.
"Червените" изнесоха много разочароващ мач по всички параграфи и от тях се очакваше повече, въпреки отсъстващите основни фигури. Даже от техния лагер след дербито признаха, че са влезли доста лежерно в двубоя, нямаше и следа от агресивното начало, спечелило им други сблъсъци срещу Левски в последните години. Без Каранга и Десподов нямаше острота в нападението, нямаше и кой да води истинска битка със сините защитници. Реално за 90 минути символичните домакини създадоха само едно по-чисто положение пред Митрев. А без титулярните бекове ЦСКА беше лесно уязвим по фланговете и Левски успя да се възползва.
На терена ЦСКА показва много добри неща цял сезон, но двете поредни загуби от преките конкуренти Лудогорец и Левски очертават мрачни перспективи. За титлата изоставането от шампионите е 6 т. и много трудно може да бъде наваксано. А за Купата обрат срещу Левски е възможен, но малко вероятен срещу стабилно играещия в защита противник. Стамен Белчев може да се окаже с празни ръце след един обещаващ сезон и да хвърли в размисъл ръководството. Все пак вечният кандидат Стойчо Младенов е пред уволнение в Казахстан...
След трите поредни загуби за първенство и сриването до четвърто място, сезонът на Левски започваше да се превръща в пълен кошмар. Но внезапното активизиране срещу ЦСКА идва в точния момент - всъщност в последния възможен момент, в който сезонът може да бъде спасен. Естествено, въпросът е дали Левски ще продължи да показва такива игри или отново ще затъне в познатата си посредственост. Реално е достатъчно тимът да се вдигне за още два мача - първо да довърши започнатото срещу ЦСКА и после да спечели финала за Купата. Последното никак не е гарантирано, особено ако съперникът се окаже Ботев, който удари "сините" преди няколко дни. Но така или иначе, поне надеждата отново е налице на "Герена". Преди днешното дерби Роси с нищо не беше показал, че заслужава да остане начело и следващия сезон, но ако донесе първи трофей на Левски от 2009 г. насам, и най-яростните му критици ще трябва да замълчат поне за малко.
