Да, Йелгава и Дьошдьор са последните два тима, от които Литекс отпадна от евротурнирите. И двата провала се пишат на сметката на вече бившия наставник Красимир Балъков в поредното зацапано петно от треньорската му кариера. Миналия сезон срещу унгарците с непроизнесимото име Литекс рухна в края на първия мач за 0:2 и победата с 2:1 в реванша не му беше достатъчна.
През сезон 2003/04 ловчанлии бяха елиминирани от скромния молдовски Зимбру. Първият мач в Ловеч завърши 0:0, но на реванша, състоял се в Тераспол, домакините спечелиха с 2:0. Изненадващото поражение се възприе като немислим позор и доведе до едно от многото уволнения на Ферарио Спасов от Литекс.
Десетина години по-късно кошмарните молдовци се разправиха и с ЦСКА. Миналия сезон те отстраниха „червените“ за пореден звучен европейски провал на треньора с многото прякори – Стойчо Младенов.
0:0 на реванша в Кишинев и 1:1 в София изхвърли ЦСКА още в първия им сблъсък от предварителната фаза на Лига Европа. Разбира се, не трябва да забравяме, че тогава клубът като цяло вече съществуваше на магия и беше напуснат от няколко основни футболисти.
Отборът на Левски може самичък да запълни всички челни места от 1 до 10 в тази класация, но за да се похвалим с футболната си памет, за начало ще припомним как "сините" станаха за посмешище срещу белгийците, които тогава играха в евротурнирите за първи и последен път.
В сезон 1995/96 Аалст влязоха в евротурнирите, отстраниха Левски след победи и в двата мача, и през същата година изпаднаха от елита на Белгия. В началото на новия век Аалст фалира и в момента е във втора дивизия.
През 2008 г. сръбското „страшилище” натупа „железничарите” след победа с 1:0 в първия мач и 1:1 на реванша на Националния стадион в София. До днес това е единственият сезон за Борац в евротурнирите. Три сезона по-късно Локо отпадна от друг „колос” – полския Шльонск Вроцлав.
През 2003 г. ЦСКА спечели титлата след 6 години пауза. Въпреки отпадането от Галатасарай за ШЛ, изглеждаше, че тимът е подготвен да се справи с руския Торпедо в първия кръг за Купата на УЕФА. Да не забравяме обаче, че на скамейката отново седеше Стойчо Младенов.
И в двата мача „червените“ направиха 1:1, като бяха пред отпадане още в редовното време на реванша в Москва. Гол на Велизар Димитров в 93-ата минута ги върна в играта, но при дузпите Димитров, Брито и Жоао Карлос изпуснаха, което се оказа фатално за крайното 2:3.
В чисто спортно-технически план словашкият Жилина вероятно е най-слабият съперник, побеждавал български отбор в европейски турнири (кошмарът на Лудогорец Милсами може би е е на второ място по този показател).
С антифутбол и тотална липса на заложби "Ужили нъ" (както беше прекръстен отборът след отстраняването на Левски) удържа 1:1 като домакин и победи с 1:0 на „Герена” с гол на възтежкия бразилец Адауто. Левски беше не просто безпомощно слаб, а и психически сринат след отпадането си от Шампионската лига от БАТЕ Борисов. За самите БАТЕ, чийто възход започна с отстраняването на Левски и които след това напердашиха и Литекс, едва ли има смисъл да отваряме дума. Есента на 2008 г. се оказа определяща за бъдещето на поне няколко отбора.
През 1999 г. никому неизвестният полски Видзев пристигна в Ловеч със свалени до коленe гащи и падна с 1:4. При класиране напред Литекс щеше да срещне Фиорентина на Батистута и Руи Коща в следващия кръг, заради което някои от ловешкия щаб даже избързаха да почерпят предварително.
Реваншът срещу Видзев обаче не беше минал - а там Литекс се отнесе меко казано несериозно, допусна три гола през второто полувреме и загуби след 1:4 в редовното време и дузпи, при които също изтърва два гола аванс.
Подигравките на червените фенове за провалите на Левски в Европа окончателно взеха да губят тежест през лятото на 2012 г. Тогава водената от Стойчо Младенов (кой друг?) команда се предаде срещу отбора с име на вафла.
Отпадането от словенския анонимник се счита за най-голямата издънка на „червените“ в Европа. В първия мач ЦСКА не стигна до гол, въпреки че имаше превъзходство, а на реванша направи 1:1 и приключи. Любопитна подробност: още през същия сезон Мура отпадна от елитната лига на Словения след разразилата се финансова криза в тима. Две години по-късно и „армейците” изхвърчаха от българския елит.
Левски току-що беше изгубил титлата по неописуем начин, не успявайки да бие у дома Славия в последния кръг. Но все пак се очакваше да бие Иртиш - отбор без нито един елиминиран съперник в историята си до тази 2013-а.
Но в първия мач "сините" изпуснаха куп положения и направиха 0:0, с което надвисна страх от провал в Павлодар, което е на практика в Азия. Подобно на мачовете Лудогорец - Милсами, и за реванша Левски бе огромен фаворит, независимо от резултата в първия двубой. Вместо "син" триумф гледахме кошмар - 2:0 за казахстанците до 12-ата минута. Така и завърши двубоят...
И... купата е синя! Съвсем очаквано, най-незабравимата издънка принадлежи на „сините”, този път през сезон 1989/90. Това е и един от най-невероятните обрати в историята на европейския футбол.
Първата среща в София свършва 0:0, а на реванша Левски води с 3:1 минута преди края на редовното време с голове на Георги Славчев, Георги Донков и Петър Михтарски. В 7-минутното продължение левскарите някак успяват да пуснат три гола и да спечелят прозвището „евроидиоти”, появило се в западната преса.
