Нито играчите, нито Петър Хубчев се заблуждават, че можем да покажем кой знае какъв футбол, но поне селекционерът вижда именно това, което иска откъм себераздаване, характер и готовност за битка. Срещу такива равностойни съперници това обикновено е решаващият фактор. Късметът също ни покри в дългите периоди, когато и Словения, и Норвегия ни надиграваха на терена. В гостуването измъкнахме максимума от добрия старт и от една фатална грешка на противниковия вратар през второто полувреме, когато въобще не се виждаше как България може да отбележи. Срещу Норвегия удържахме при силното начало на съперника, през цялото време се справихме със статичните положения, на които норвежците много разчитаха, и успяхме да отбележим от единственото си положение. Хубчев и играчите му често през последните дни говореха за важността на колектива, но хубавото е, че го показаха и на игрището.
Националите спечелиха две срещи, в които противниците им имаха преимущество и създадоха достатъчно ситуации, за да победят. Направо не е за вярване как пуснахме само един гол за 180-те минути, а основната роля за това е на перфектния Пламен Илиев на вратата. Стражът на румънския Астра Гюргево не трепна нито за момент, спаси всичко възможно и постоянно излъчваше сигурност и самообладание на вратата, за да се утвърди като може би най-важната фигура в националния отбор в момента заедно с капитана Ивелин Попов. Почти безгрешен беше и основният защитник Николай Бодуров, чието спокойствие и решителни намеси предотвратиха пълно разпадане на отбраната ни в най-тежките минути. В края на първото и началото на второто полувреме срещу Словения и от самото начало срещу Норвегия всички останали в защита изнемогваха, но Бодуров някак успяваше да ги покрива.
В тези два мача Петър Хубчев заложи на някои по-нови и някои позабравени фигури, които доказаха, че имат място в състава. Други се утвърдиха окончателно в концепцията на селекционера. Играчи като Десподов и Чорбаджийски имат какво да подобряват в играта си, но изглеждат твърди титуляри с ценна роля. Бандаловски се завърна след дълго отсъствие и се включи нелошо, Радослав Василев влезе в ролята на златна резерва и донесе вчерашната победа. Иван Горанов загатна, че може да свърши работа отляво. Други като Мартин Райнов и Тодор Неделев обаче все още не са успели убедително да защитят мястото си в националния. Затова освежаването на състава може да продължи с още футболисти от Първа лига, стига да играят редовно за клубния си тим. Изглежда логично например да видим в националния Стивън Петков от Ботев Пловдив, особено предвид острата липса на резултатни нападатели.
Сега е моментът да се порадваме на победите, но няма причина да се пораждат някакви нереалистични очаквания към националите. България остава отбор с много ограничен потенциал, който не се огъва лесно, когато е надиграван, но и който не може да покаже висока класа в почти нито един игрови аспект. Физическото състояние на футболистите остава огромна слабост и те не могат да изиграят 90 минути на постоянно ниво, нито дълго да налагат преса или активно да сменят позициите си в атака. "Далеч сме от някои неща", откровен беше Хубчев след победата над Словения. Няма как да не признаем, че в доста от игровите минути и в двата мача националите не представляваха никак красива гледка.
Разбира се, лидерската позиция на България в нашата група 3 е чудесна новина, но тук отборите са изключително равностойни и всеки мач може да завърши всякак. Доказателство е победата на Кипър над Словения. Домакинството срещу кипърците на 13 октомври, което е следващият ни мач от надпреварата, с нищо няма да е по-лесно от изминалите две срещи, а дори само един лош резултат ще изравни позициите в класирането. Затова тънките сметки са излишни, поне засега. Но ако не друго, поне с 6 т. от две срещи се убедихме, че спечелването на групата и оттам шансът за класиране на Евро 2020 през Лигата на нациите не са нещо непостижимо.
